„Пчелите и пчеларите сме в будна кома.“ Така Николай Гайдов, председател на пловдивското пчеларско сдружение „Акация 1899“ отговори на въпроса ни какво се случва в сектора в разгара на лятото.
„През зимата имахме огромни загуби на пчелни семейства, като някои пчелари от Северна България доказано загубиха 100% от пчелните си стопанства. Колеги в Пловдивско имаха 50-60 на сто смъртност. При мен загубите бяха 20 на сто. Никой от БАБХ не ме посети, а накрая официалното съобщение бе, че зимната смъртност при пчелите в национален мащаб е 6 процента“.
Когато е горещо, пчелите не летят, за да събират нектар, защото цветовете спират да го отделят при температури над 35 градуса.
„Моите кошери са на сянка. Виждам, че от време на време пчели излизат да пият вода и бързо се прибират вътре“, разказа Гайдов.
Тази година той е направил реформи в пчелното си стопанство, което се намира в края на село, близо до Пловдив.
Вместо на едно място, той е разпределил кошерите на три отделни полета и е доволен от резултата. Казва, че в близост до едното поле няма интензивно земеделие, а при другото поле съседът земеделец отглежда фураж за дивеча на близко ловно стопанство. По тази причина почти не прилага растителна защита. „От тези две места, където се намират две трети от кошерите, получавам много повече мед, отколкото добивам тук, където е основното ми стопанство.“
Един от най-големите проблеми на сектора е пазарът на пчелен мед. В момента медът се изкупува на едро за 4,50 лева за килограм, а разходите на пчеларите са поне 6,50 лева. На пазара цената достигна 20 лева за килограм. „По тази причина днес видях, че колега е обявил за продажба пчелина си с 500 семейства за 200 хил. лева. Стопанството му е разкошно, годишните добиви от мед при него са 10 до 15 тона. Но, като не може да го пласира на нормална цена, той е решил да се откаже от нашия занаят“, обясни председателят на „Акация 1899“.
Броят се на пръсти пчеларите, които успяват да договорят стоката си с търговска верига. Мнозинството от тях или продават на едро и на цена под себестойност меда, или са намалили броя на семействата, така че да успеят да реализират продукцията си по базари и изложения, както и на постоянни клиенти, които харесват техния мед и периодично си поръчват малки количества.
„Така и не успяхме да направим истинска национална пчеларска организация, която да защитава сектора ни“, казва с лека тъга Николай Гайдов. „Аз лично се отказах да продължа с безсмислените опити. Амбициите ми да постигнем просперитет на сектора, ме напуснаха. Остана ми да се радвам на работата си и сега разбирам, че това изобщо не е малко. И че ми стига“.
