Преди десет години, когато единият син на белгийския предприемач Филип Ромбаут (дългогодишен собственик на „Агрополихим“, в момента държи 50 на сто от торовия завод) получава като подарък за рождения си ден управлението на акционерното дружество „Агро – Цар Петрово" в град Кула, едва ли някой в региона е очаквал, че младият бизнесмен Виктор Ромбаут ще допринесе толкова много за развитието на земеделието във Видинско. Днес освен неговата компанията, която обработва 45 хиляди декара земеделска земя, в община Кула успешно развиват дейност редица големи земеделски стопанства, притежаващи между 5-6 хиляди и повече декари.
Самият Виктор живее в България от 4-годишната си възраст и добре познава не само положителните страни на българина като трудолюбие и лоялност, но и огромните недостатъци на бизнес средата – особено в земеделието, която през последните 30 години не стимулира фермерите за развитието на конкурентен бизнес .
Срещаме се с младия предприемач по време на годишната конференция на Асоциацията на земеделските производители в България, където Виктор Ромбаут призова управленците към спешни промени в поземленото законодателство, така че ползвателите на земя да имат сигурността да развиват дългосрочен бизнес. Всички фермери, присъстващи на този форум, се обединиха около идеята, че е време едногодишните споразумения за ползването на имотите да бъдат премахнати и заменени с многогодишни договори, които ще им позволи да развиват бизнеса си.
Днес Комисията по земеделие и гори в 49-то Народно събрание ще обсъжда на второ четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които частично засягат уреждането на едногодишните договори. Дали обаче те са достатъчни за преодоляване на противоречията между собственици и ползватели? Търсим отговори на този и други въпроси от младия предприемач от община Кула.
Г-н Ромбаут, имахте кратка среща със земеделския министър Кирил Вътев след изказването си на форума. Какво точно си казахте?
При сега съществуващата законова уредба с едногодишните споразумения за ползването на земите се оказва, че най-големият враг на земеделския производител е самият земеделски производител. Получава се така, че всяка година всеки от нас „се хваща на една канадска борба“ със съседа си, за да вземе повече земя за арендуване! Защото Законът за собствеността и ползавнето на земеделските земи в този вид не предпазва фермерите от самите себе си. И това мнение споделят всички колеги, с които разговарям на тази тема. В същото време земеделският министър Кирил Вътев призовава към коопериране между стопаните, но не виждам как при това положение може да се получи това коопериране, няма как да има разбиране или дългосрочност на бизнеса. Неслучайно посочих, че трябва да има законови промени, които да ЗАЩИТАВАТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ!
Тъжно ми е като гледам колко много колеги фалираха само в нашия регион през последната година – и това са хора с хиляди декара земя, които в чужбина се водят за големи стопанства. Всички те са прекратили дейността си именно поради неуредените поземлени отношения. Напоследък при нас идват много хора от тези затворени стопанства, за да търсят работа в нашата фирма. И това е при положение, че колегите в страната плачат поради липса на работна ръка. Аз не виждам как ситуацията у нас ще се подобри, ако бързо не се приемат съответните закони и се въведат дългосрочните договори, защото само тогава държавата може да регулира процесите. Тази система с 10-годишните или 20 годишни договори отдавна работи перфектно в Белгия, Франция и Холандия. Когато споразуменията станат многогодишни, тогава ще престане и това изнудване между ползвателите за размера на рентите, които сега наблюдаваме – не може всяка година наемите да се движат нагоре или надолу с по 10-20 процента!
Какво предлагате, за да може дългосрочните споразумения да станат факт?
Много е важно да се изработи общо становище на фермерите, но не само от една организация. Когато всички земеделски организации излезем с единно предложение към управляващите, много бързо ще се сложи ред в системата. Според мен, това ще стане, когато вътрешно в сектора се съберем и се съобразим с интересите на всеки поотделно. Стигнем ли до съответните компромиси помежду си, има шанс за общ проект. Според мен обаче това трябва да стане най-късно през тази или следващата година, за да се сложи краяй на тези големи турболенции в размера на рентите, на които сме свидетели сега. И заради които фермери с дългогодишен опит са принудени да затварят фирмите.
Г-н Ромбаут, вече 10 години развивате земеделие в едни от най-изостаналите региони от страната. Какъв опит натрупахте в този период?
Поех бизнеса един ден след 20-я си рожден ден, когато като подарък от родителите ми получих правото да управлявам „Агро – Цар Петрово", с идеята да развия бизнеса в този регион. Много добре помня онова пътуване преди 10 години от Варна за Видин и Кула, когато веднага след табелата за влизане в областта попаднах в една пустош, сякаш се връщам с 20 години назад във времето. По онова време дори статистиката определяше Видинско като най-бедният регион в цяла Европа. Това силно ме амбицира да се захвана и днес по никакъв начин не мога да се откажа от земеделието.
Днес често чувам упреци към нас, че сме били крупни земевладелци. Само че тогава нещата бяха съвсем различни – рентите бяха по 10-15 лева за декар и се запазиха на тези нива допреди 6-7 години. Ако върнете сателитните изображения на този регион преди 15 години, ще видите, че тази земя около Кула масово пустееше и никой не я обработваше. Съвършено други бяха и цените на земята преди 10 години – дори на обработваемите площи те се движеха между 400 и 500 лв. Докато пустеещите земи се предлагаха за 100 лв. Това ни помогна да купуваме, в резултат на което днес около 75% от имотите ни са собствени, останалите земеделски земи ги обработваме под наем и аренда.
За тези 10 години се убедих, че Видин по никакъв начин не е изостанал регион, а е пълен с потенциал. Още повече, че за този период много навакса в развитието си и в региона има доста едри земеделски производители. Днес „Агро Цар Петрово" разполага с 45 хиляди декара обработваема земя. А преди 10 години половината от тези 45 хиляди декара бяха пустеещи земи – с много самозалесили се храсти и дървета. За малките земеделски производители почистването на тези терени беше невъзможно, защото се изискват средства.
Едва преди две години усетихме резкия скок в цените на земята, когато декарът в региона вече се предлага по 3 хиляди лева. Сега офертите леко спаднаха, но сравнението за този десетгодишен период е показателно, че когато инвестираш в земя, пазарът неизбежно реагира. Оформиха се крупни земеделци, които оптимизираха дейността си. Имаме колеги с по 4-5 хиляди декара, което спада в графата за едри земеделски стопанства. Лично аз, през годините съм правил и доста заменки, с основната цел да правя така необходимата ми комасация – дори с малки парцели.
Как точно провеждате тези заменки и дали чрез комасацията може да се тръгне към бъдещо коопериране между малки фермери и и крупни стопани?
Специално аз се разбирам много добре с малките производители. Проблемите се усещат между други колеги, защото там има противоборство за повече земя между малките производители и всеки от тях се страхува дали третият им братовчед при подобна замяна няма да им вземе земята. Докато нашата фирма разполага с повече земя и когато предлагаме нотариална заменка с техни терени, които са в нашите земи, ние им предоставяме малко повече площ на другото място, където те искат да комасират имотите си. По този начин с нас те се чувстват по-сигурни, печелим и двете страни, защото окрупняването на парцелите е стъпка в правилната посока.
Къде според вас е участието на държавата в този процес?
Ако трябва да направя кардинална прогноза за това как ще се развива земеделието в близките години, то според мен е на пазара на имоти – и то комасацираните парцели. Именно инвестициите в подобно окрупняване на земеделските земи е ключът за изграждане на едно конкурентно земеделие. Специално в района на Кула държавата се явява най-големият собственик на земеделска земя. Има землища например, където обработваема земя от Държавния поземлен фонд (ДПФ) е над 30 процента. В момента обаче тази земя не е комасирана, а се разпределя между арендаторите чрез организиране на търгове. Раздробеността създава огромен проблем между наемателите, тъй като при всеки нов търг човекът, който досега я е обработвал, догодина може да остане без земя. Често се намесват и странични интереси, така че специално в нашия регион ДПФ-то се явява спорна точка, която спъва нормалното развитие на земеделския бизнес. Когато терените от ДПФ непрекъснато се въртят между различни собственици и когато се явят кандидати с най-висок таван на рентите, те изтласкват досега съществуващите, което е повод за спорове и голяма несигурност. И понеже работещите в сектора се нуждаят от стабилност и постоянност, за да развиват своята дейност, затова предлагам законово тези неуредици да бъдат уредени.
Какви са точните ви предложения, които да защитят ползвателите?
Законово държавата може да промени начина, по който отдава своите земи под наем, като увеличи сроковете за тяхното ползване. Нашето предложение е държавата да започне да прави проекти за комасиране поне на своята земя. Вариантите са два – или част от тези земи да се продадат чрез търгове, или – да бъдат окрупнени. И когато тези вече комасирани земи се предлагат на търгове, е важно тези договори да се сключват поне за 10 години. В момента с тези едногодишни споразумения се блокира работата на фермерите в цяло едно землище, свидетели сме на рекетиране чрез реалните граници и още ред други проблеми. Сигурен съм, че държавата разполага с механизмите, така че да помогне за развитието на едно устойчиво земеделие.
Как управлявате вашата земя и къде намирате реализация на продукцията?
Освен традиционните зърнени и маслодайни култури – пшеница, слънчоглед и царевица, доскоро отглеждахме и рапица, която обаче заради климата и условията все повече намаляваме като площи. Напоследък обаче се опитваме да разнобразяваме с нови култури, като през 2023 г. насадихме дори 100 декара невен. Притежаваме също хиляда декара с шипкови култури, 150 дка – с лайка. Освен това отглеждаме салвия и кориандър. Тяхното производство е свързано и с преработката на тези култури, защото инвестирахме в завод за екстракция, който също се намира в град Кула. Имаме още опитно поле със спанак, отглеждаме грах и сорго.
На фона на климатичните промени какви инвестиции правите?
Ако първите осем години инвестирахме активно в земеделска земя, то от 2022 г., когато цената на земята премина прага от 2 хиляди лева на декар, престанахме да инвестираме. И вече акцентираме върху повишаване на качеството на почвата, така че от същите декари да получаваме по-добри добиви. Особеното за подобряване на тукашните почви, които имат висока киселинност – PH5 до PH5,5. За да я неутрализираме, купихме 35 хиляди тона калциев карбонат. Инвестицията беше изключително мащабна, но в бъдеще ще се изплати. Като повечето крупни земеделци и ние разполагаме с модерна селскостопанска техника, зърнобази и сушилня за продукцията. Неотдавна изградихме и соларен парк, който покрива производствените потребности от енергия.
Георги Милев от Долна Диканя с коментар за поземлените отношения
В момента търсим възможност за прокарване и на дренажни тръби, защото, както казах, за разлика от останалата част от България, където колегите плачат за дъжд, при нас имаме проблем с преовлажняване на тежките глинести почви. Чрез дренажните тръби се регулира процесът на отводняване, а всеки знае, че при суша все нещо може да се изкара, но при киша – нищо. Инвестираме също в гредиране (риголване) на склоновете. Така че средствата, вложени в подобряване на качеството на земята, стои на първо място в бизнес стратегията ни за следващите години.
За колко време бихте възвърнали тези скъпи инвестиции?
Това много зависи от реколтата, климата и от световните борсови цени на произвежданата от нас продукция. Например миналата година между септември 2023 г. и септември 2022 г. при нас имахме около хиляда литра на квадратен метър дъжд. Докато другите колеги плачат за вода, ние сме презапасени. Само че това се отрази на сеитбата, защото в продължение на три месеца и половина ние сяхме пролетниците и се въргаляхме в кал – страшно беше. А иначе разполагаме с модерни сеялки, с които можем да приключим кампанията за 8 дни. Много полета трябваше да бъдат презасети, защото нищо не поникна. Така че, ако при другите проблемът е в сушата, при нас е точно обратното. Затова казвам, че всичко зависи от годините, защото при дъждовна година много бързо биха се възвърнали подобни инвестиции, но ако дойдат пет години със суша, ще имаме проблем.
Ако трябва да обобщя, тези инвестиции може да се възвърнат за 4-5 години, но може и за 20 години. Това отново опира до многогодишното ползване на земите и се отнася не само до нас, но и до всички фермери - малки и големи. Неслучайно сега е моментът, в който цялата земеделска общност трябва да постави искането си пред държавните институции да се сложи ред в поземлените отношения. Защото едногодишните споразумения за ползването на земите не са в полза на никого!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
