„От 10 години съм фермер в България, като първо отглеждах крави и коне, после инвестирах в овощна градина с 10 хиляди дръвчета, а сега вече ми идва да се гръмна. И скоро със съпругата ми напълно ще се откажем да правим бизнес в България“. Думите са на бившия емигрант Владимир Цветанов, който дълги години работел в Германия и Швейцария, но решил да се върне и да инвестира в земеделие и животновъдство, купувайки 150 декара в красивия Балкан над правешкото село Осиковска Лакавица, в родното село на майка му.
Срещаме Владо на изложението БАТА АГРО и естествено го питаме каква техника иска да си купи, на което той отговаря, че отдавна се е сдобил с висококачествената си техника, която обаче скоро щял да разпродава, защото нормален бизнес в България не може да се прави. На въпроса защо е така категоричен в решението си, той иронично обобщава как „цяло село им се чуди, че идиотите Владо и Илияна са се върнали от Германия да си направят овощна градина в правешкия Балкан, но все удрят на камък“.
В първоначалната идея на семейството да започнат бизнес в България имало хляб, защото пред очите си те имали добрите практики в Швейцария и Германия, където тамошните фермери срещат пълна подкрепа от държавните институции. „От 10-годишния си опит у нас обаче разбрах, че онази администрация там е изключително компетентна и работи „в полза на“, а не „срещу“ земеделските производители“, дебело подчертава Владимир. И за пример дава опита си от Германия, където живеел по време на масовото разпространение на болестта „луда крава“ по едрите преживни животни. „Представете си, дори при онази криза магазините им бяха препълнени с телешко месо. Но там държавата не въведе масово клане на добитъка, както стана у нас преди две години с болестите по овцете. Техните контролни органи работят професионално и се грижат за фермерите. Отидоха във фермите, премериха телетата на всички стопани и им платиха субсидиите, като им казаха - „няма да ги убивате, ще ги гледате още 1 година, защото животните са здрави“. След една година отново им премериха животните и им платиха съответните помощи. Не искам да припомням какво се случи в Ямболските села, където овцевъдите се барикадираха, недопускайки лекарите да избият животните“, посочва фермерът.
Първите години той започнал да гледа крави и коне, като достигнал до 70 млечни говеда. Дошло обаче време да продава телетата и установява, че нова нормативна уредба забранява на стопаните сами да колят животните в стопанствата си, а задължително да ги карат в кланиците.
„В същото време кланицата ми купува килограм месо за 5 лева, а го продава двойно повече и реално ми взимат всичките пари. Само че за разлика от нас, месарите в кланиците не са денонощно при животните и нямат онези задължения, които имаме ние като животновъди. В Германия гледахме зайци, но имаше ред – не можеш да заколиш животно дори за собствено производство, ако нямаш разрешение от личния ветеринар. Всеки от нас получава тези разрешения и така предлажаше месото на цени, достойни за труда му. Само че там и контролът по пътищата е сериозен и никой незаконно не може да транспортира заклано животно“.
Поради безперспективността на животновъдството, от пет години Владо е затворил кравефермата и е оставил да гледа само няколко коня. И продължава да се бори за опазване на втората си инвестиция – в овощната градина от сини сливи, тъй като този плод вирее изключително добре в региона. И двамата с Илияна са инвестирали в 150-те декара с идеята „в бъдеще да направят сушилня и да продават сливите преработени, защото в Германия сушените сливи с ядки от орехи или бадеми са деликатес и този бизнес има бъдеще“. Семейството обаче не предвидило сложните лабиринти, през които ще мине с българската администрация, която повече от 8 месеца не одобрявала проекта им поради грешки в агрономическата част, въпреки че те наели за консултант бивш министър на земеделието, който като агроном подготвил изчисленията. След дълги мъки на одобрение и доказване пред банките, накрая те успели да започнат проекта. Но тук ударили на втория камът - „Градините ни бяха на 2 години, когато дойде ковид пандемията, а после и войната в Украйна“, припомня си Владо. А според изискванията на европодпомагането той бил длъжен да подържа на трудови договори постоянен персонал от 8 души. Поискал да намали персонала, но никой от администрацията не се отзовал на това искане.
В същото време градината им не била в плододаване и той нямал доходи да плаща за 8-те работника в условията на криза. „Въпросът ми към тогавашната власт беше – защо на ресторантьорите дадоха пари да плащат заплати на техните работници, на нас – нищо не дадоха? Тъй като градините ни бяха само на две години, нямахме право нито на обвързано подпомагане, нито на помощ заради Украйна“. Два пъти е искал лични срещи със служебния министър Явор Гечев и с редовния – Кирил Вътев, за да търси защита за бизнеса си, но и двамата са отказали под предлог, че нормативите нямало как да се променят. Правейки сравнение с Германия и Швейцария, където държавата и браншовите организации стоят зад всеки земеделец при всеки възникнал проблем, Владо отново се пита защо там фермерите не се лутат в този параграф 22, като той и неговите колеги, но не намира отговор.
„Мислех, че можем да направим нещо в България, но проблемите изникват всяка година с нова сила“, продължава фермерът. И дава за пример началото на 2025 година, когато поради липса на работна ръка цели 4 месеца той и съпругата му сами извършили резитбата на 10-те хиляди дръвчета, които отглеждат. И тъкмо орязали сливите, паднала сланата и дошъл мразът. За сетен път ситуацията ги сблъсква с огромни разходи и никакви приходи. Да не говорим за проблемите от миналата есен, когато от фонд „Земеделие“ са ги санкционирали с 5 хиляди лева, защото на 23 октомври, когато дръвчетата вече са обрани, някакъв служител дошъл на проверка и установил, че 30 декара от насажденията не били в плододаване. „А сливите се берат от 20 август до 15 септември и е нормално да няма плодове, но в България просто няма на кого да се оплачеш от некадърни чиновници“, тъжно заключава овощарят.
И отново се връща на практиката в Швейцария и Германия, където чиновникът гледа на фермерите с уважение, а тук стопанствата фалират едно след друго – не без огромната „помощ“ от страна на администраторите. И ако все пак някой млад емигрант реши да се завърне на село да прави земеделие, Владо ще го посъветва, че с 50-те хиляди евро, спестени в странство, човек може да си купи само трактор. „За всичко останало са нужни заеми и добра организация в работата, но при тези отношения между чиновник и фермер – забравете!“, заключава стопанинът.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
