Само три месеца ни делят от бойкота на търговските вериги (през февруари), когато заради инфлацията и екстремното поскъпване на храните почти всички потребители в Европа и на Балканския полуостров обявиха война на търговските вериги. На Запад този натиск оказа ефект, защото в останалите европейски държави супермаркетите веднага обуздаха пика в цените и това се видя от табелите на ранните оранжерийни зеленчуци, оказали се с по 50% по-евтини от тези в родните магазини.
У нас политиците умело „размиха“ протестния вот с обещания за законодателни промени, още повече че имаха под ръка един позабравен проектозакон за агрохранителната верига, който преди една година беше почти на финален етап. Идейният проект тогава беше на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и неговия заместник Александър Йоцев от предишния редовен кабинет, изцяло създаден в защита на българските производители, защото в продължение на месеци беше дискутиран с фермери и преработватели, така че да отговаря на критериите за лоялна конкуренция между доставчиците на храни и търговските вериги. Бяха ползвани и редица практики от Франция, където държавата застава в защита на земеделци, животновъди и производители на храни.
Шумна говорилня преди бойкота на цените, след него - тишина
Каква беше изненадата на земеделската общност през март тази година, когато при първото представяне на новия проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни липсваха три от важните правила, фигуриращи в проекта от 2024 г., които целяха да изградят защитна стена срещу политиките на търговските вериги почти едностранно да налагат изисквания, противоречащи на основните закони на конкуренцията при изкупуването на български плодове, зеленчуци, сирена, колбаси и др.
Вместо тези правила правният отдел в земеделското министерство предлагаше в новия закон държавата да се намеси в пазарните отношения, като постави таван на търговските надценки за храните от първа необходимост в потребителската кошница на българина. Идеята противоречеше на всякякав пазарна логика, затова и медийната шумотевица, която последва след първото представяне на законопроекта беше сигурен сигнал, че така подготвен, той едва ли ще бъде одобрен от парламента.
В момента този проект върви на съгласувателна процедура с другите държавни институции като министерства, институти на Селскостопанската академия и др. Едва след това той ще бъде качен за обществено обсъждане на интернет страницата на Минисетрството на земеделието и храните.
И понеже е важно да направите сравнение между миналогодишния и сегашния закон, синор.бг публикува три от основните правила за защита на сектора, които фигурираха в проедложението през 2024 г. За да установите дали исканията на земеделската общност фигурират в него. И, което е по-важно, онзи закон не изискваше държавата да слага тавани на търговските надценки. А по елегантен начин премахваше диспропорциите при тези надценки, както досега са направили в другите европейски държави.
Първото правило в миналогодишния проектозакон гласеше, че „не може всяка година купувачът на хранителни продукти да подобрява търговските условия в своя полза и във вреда на доставчика, когато двете страни подписват анекси към договора за доставка на храни“. Масова практика при подписването на годишните анекси към договорите с търговските вериги е фермерите да предоставят все по-добри условия за търговеца, сиреч веригата, като например да участва в промоционалните им програми, без да е съгласен за това. Ако фермерът или преработвателят откажат, върху тях започват да се оказват различни форми на натиск, които да ги откажат от продължаване на договорите. А това противоречи на всички закони за лоялната конкуренция, обясни при представянето на проекта през миналата година предишният земеделски министър.
Ще дадем пример с решението на веригите да товарят преработвателите с нов разход, свързан с изготвянето на одити за гарантиране на качеството. С това изискване реално производителите на сирене, кашкавал, консерви или колбаси три пъти са длъжни да доказват, че отговарят на стандартите и да плащат за това - първия път като внедрят централна система за наблюдение на качеството, втория път плащат за одитите от Българската агенция за безопасност на храните. А от няколко години преработвателите плащат и за одитите за качеството на храните, които търговските вериги прилагат, демагогствайки как много държели на качеството. Само че един одит струва поне 8 хиляди лева и той не ес плаща от веригата, а отново от бизнеса.
Второто правило, залегнало в проектозакона от 2024 г., се основава на премахване на досегашната практика, при която в една и съща стокова група за един и същи продукт – примерно сирене или колбас с еднакво качество, на единия продукт веригата слага търговска надценка от 100%, а на другия – само 25%. Затова и в проекта е записано, че „никой няма право на сходни продукти от една и съща продуктова група и едно и също ниво на качество, да слага по-висока надценка от най-ниската, договорена с когото и да е от останалите доставчици на храни на търговската фирма“.
Земеделците искат закон за агрохранителната верига
Примерно, ако веригата има договори със 30 производители и вносители на яйца, двама от които са български производител на яйца от свободни кокошки и концерн, внасящ същия продукт. При сегашната практика вносните кокоши яйца се продават с надценка от 15-20%, докато тези на малкия български птицевъд се облагат със 100%, защото той бил малък и не можел да осигурява постоянни големи количества за веригата. Затова и предишният министър Вътев коментираше пред медии, че това правило унищожава малките доставчици, каквито са родните земеделци и преработватели. Ако обаче се въведе правилото яйцата да се продават на най-ниската цена, договорена с един от 30-те фирми, тогава ще има реална конкуренция и малкият бизнес няма да бъде натоварен и да продава продукцията си на по-ниска цена от себестойността й, докато на стелажите в хипермаркетите яйцата на концерна се продават по-евтино и така привличат потребителите.
„Това е желязно правило и към момента, но не фигурира в нито един български закон, а е важно да бъде обект на Комисията за защита на конкуренцията, защото това е нелоялна конкуренция“, коментираха експерти пред синор.бг. И понеже сега действащата практика унищожава малките доставчици, затова и българското производство все повече ще намалява, а това води до продоволствена зависимост, която в условията на климатични промени става все по-заплашваща зависимите икономики.
Третото правило, записано в проектозакона от 2024 г., е свръзано с практиката на търговците при договорите с доставчиците да фактурират услуги, които самите търговци би трябвало да извършват. Към момента земеделци и преработватели транспортират за своя сметка стоките до централните складове на веригите. „Получава се така, че веригите изнудват доставчиците на храни да покриват сами разходите за логистика, а реално като търговци са длъжни те да го правят“, неведнъж са коментирали за синор.бг производители на плодове и зеленчуци. Защото от всеки доставчик веригитепродължават да взимат по 5% - само защото са изградили централен склад. "След като могат да направят разходи да го изградят в близост до големите градове, значи могат да поемат и транспорта на земеделците до тези складове", настояват фермери.
Много скоро на страницата на земеделското министерство ще бъде качен проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, затова е прпепоръчително да сверите текстовете му с проектозакона от 2024 г., защото между обещаваното и реално изпълненото в земеделските политики често зеят огромни празнини. Сегашният земеделски министър до този момент винаги гарантира, че работи в защитата на българското производство, затова е важно да проследим съдбата на законопроекта, който свали напрежението между потребиштели и търговци в началото на годината.
Екатерина Стоилова
