Протести срещу политиците, които се опитат да спрат въвеждането на Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, обещаха днес на пресконференция браншовици в земеделието и млекопреработката, както и гражданските организации, които организираха бойкот на търговските вериги през февруари.
В пресконференцията взеха участие браншовиците Симеон Караколев, Бойко Синапов, Владислав Михайлов, както и Мая Манолова, Велизар Енчев, депутатът от БСП Нина Димитрова, Петър Петров от Нов съюз на пенсионерите и други.
Всички участници бяха категорични, че ще участват в протести, ако законопроектът не се приеме от Народното събрание или ако бъде спрян преди това. Мая Манолова поиска санкциите към веригите да не бъдат в размер на 50 хиляди лева, тъй като сумата е нищожна на фона на годишните обороти на хипермаркетите, които се измерват между 1 и 3 милиарда лева. Тя предложи те да са 3% от годишния оборот на веригата.
Това се оказа искане и на някои от организациите.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев заяви, че Българската аграрна камара (чиито съпредседател е), е изпратила положително становище за законопроекта. В него има няколко важни предложения. Едното е да се въведе срок на плащане на стоката на производителите, тъй като има случаи, в които мандри ги бавят с година.
Другото е санкциите към търговските вериги, които нарушават закона, да не е фиксирана сума, а процент от годишния им оборот.
Симеон Караколев посочи, че БАК настоява да се детайлизира текста в законопроекта, който изисква 50% от продуктите и храните на рафтовете да са произведени в България. Като пример той даде произведените у нас колбасите, в които „само етикетите и водата са български“, а суровините са вносни.
Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди и член на УС на Българската агрохранителна камара, каза, че законопроектът защитава най-уязвимите групи – българските земеделски производители и крайните потребители. „Искам да видя този политик, който ще се опита да спре законопроекта в полза на големите търговски верити“, каза той. „Отсега искам да предупредя политиците, че ние, българските производители, можем да се защитим и няма да простим на нито един политик!“ По думите му българските стопани на месодайни животни са принудени да изнасят стоката си в близките страни, тъй като преработвателите предпочитат да използват дълбоко замразено, престояло повече от 6 месеца във фризери месо. „Изтровихме си децата. Допуснахме да се продават и имитиращи продукти със сухо мляко и палмови мазнини“.
„За пръв път виждам законопроект, който работи“, включи се и Владислав Михайлов, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Целите на документа са три: да въведе справедливи и коректни крайни цени; да повиши прозразността при формиране на крайните цени; да осигури по-равномерно разпределение на печалбите във веригата на доставки. Михайлов обвини министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов, който „най-позорно се оттегли от работната група по законопроекта“. Веднага след това изрази огромното си уважение към земеделския министър Георги Тахов.
Мая Манолова поиска законопроектът да обхване 70 продукта и предложи на етикетите на храните да се посочва не само крайната цена, но и нето цената, на която стоката влиза в магазина. Тя уточни, че законопроектът за агрохранителната верига обещава до 72% надценка, което е успех за потребителите, тъй като магазинната цена е с поне 150%.
