Във втори пореден текст синор.бг ще ви запознае с политиките по напояването в съседна Румъния, чието начало е поставено още през 2014 г., с първата Национална програма на румънското правителство, когато законодателно са създадени техните водни сдружения, които обаче за разлика от нашите са силно подпомагани. Защото създадените там групи на водоползвателите плащат само половината от разходите си за енергията за изпомпване на водата до нивите. Държавата покрива и разходите на фермерите за ток, свързани с първичното изпомпване на вода от реките, като покрива и цената й.
За добрите практики в Румъния разказаха изпълнителният директор на Форума на професионалните фермери на Румъния Алина Крецу и нейната заместничка Кристина Чонга на семинар, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделска земя, които заедно с останалите браншови земеделкси асоциации очакват от българските политици не спешни, а светкавични действия за догонване на съседите ни от другата страна на Дунав. Защото необичайните горещини по нашите географски ширини вече се случват всяко лято, а до 2050 година екстремното засушаване ще обхване значителни райони от Добруджа и Южна България. И тези метеорологични прогнози са достояние на обществеността и в двете страни.
За разлика от България обаче, където изградените по времето на социализма напоителни системи нагло бяха разграбени, нарязани на скрап и разпродадени, хидромелиоративните съоръжения в Румъния бавно и полека се възстановяват. Като там се създава единна агенция ANIF, която отговаря за изграждането, експлоатацията и поддръжката на всички напоителни проекти, дренажна инфраструктура, както и съоръжения за борба с ерозията на почвата в страната. Старата напоителна инфраструктура на Румъния разполага с над 10 000 км канали, над 24 000 км тръбопроводи под налягане и над 2 000 помпени станции. И понеже като у нас те са изградени след 1964 г., основно в югоизточната част на Румъния, затова те спешно се нуждаят от рехабилитация. За която румънското правителство създава втора национална програма, действаща от 2022 до 2027 г. За целта е поискано от Европейската комисия разрешение страната на ползва средства по Втория стълб от ОСП плюс национално съфинансиране.
Според тази програма до 2027 година ще бъдат осигурени 1,6 милиарда долара от държавния бюджет за възстановяване и модернизиране на първичната напоителна инфраструктура, така че да бъдат напоявани до 12 милиона декара земеделски земи. От 2022 г. досега вече са завършени ремонтите и сега се напояват 30% от тези площи, или около 40 млн. дка. Да не говорим за силно намалените загубите на вода по трасето, което е изключително значение на водните ресурси на страната.
И докато в Румъния от 2014 досега са напреднали бясно по отношение на напояването, родните фермери бяха заливани само с напразни обещания за възстановявене на хидромелиорации. То не бяха стратегии и програми, за които се пръснаха милиони евро, които обаче останаха на книга. За да стигнем до 2020 г., когато в първия проект за Националния план за възстановяване и устойчивост правителството на ГЕРБ най-после заложи по-сериозен бюджет от 848 милиона лева. Каква беше изненадата на сектора обаче, когато през 2022 г. земеделците разбраха, че сумата не е била аргументирана с анализи. От Европейската комисия бяха категорични, че искането е неоснователно и сред предоговаряне сумата беше намалена до 100 млн. лева. Плюс средствата по подмярка 4,3 от Програмата за развитие на селските район ПРСР 2014-2020 г.
Така се оказа, че докато Румъния е получила разрешение за 1,6 млрд. долара, които да се инвестират в напояване след 2022 г., България не успя да договори и 200 млн. евро!!! Добре, че през 2023 г. предишният земеделски министър Кирил Вътев, който изгради практиката на постоянен диалог с браншовите организации, потърси решения на проблемите, обръщайки се към румънския опит. Макар и късно, но земеделците най-после видяха в негово лице привърженик, който е на тяхна страна и работи за запазване на българското земеделие. По негово време се ускориха приемите на проекти по подмярка 4,3 от ПРСР, насочени към възстановяване на каналите на държавното предпирятие "Напоителни системи".
След като миналата година през май Вътев беше освободен от поста, неговият приемник Георги Тахов успя да довърши проектите за възстановявне на 24-те канала, финансирани по старата ПРСР. Отворен беше и прием по Стратегическия план, където "Напоителни системи" ще разчитат на бюджет от 94 млн. евро за рехабилитация. Въпросът обаче е дали сегашният кабинет ще намери исканите от Тахов 2 милиарда лева до 2027 година и дали ще засили реформата и в поземлените отношения. Защото освен бюджетното и европейско субсидиране фермерите имат нужда и от законови промени, които да насърчат комасацията, а оттам и – инвестициите в напояване. Да не говорим за необходимостта от възстановяване на малките язовири, повечето от които са занемарени.
Накрая бихме искали да завършим с думите на Алина Крецу, която препоръчва и в България да се приложи румънския опит за сключване на дългосрочни споразумение за ползване на земята, примерно от 7 години. И ако арендаторът не плати годишната рента на собствениците, съдия изпълнител автоматично да изисква плащането, в противен случай - да прекратява договора. Практика, която в северната ни съседка се прилага от години - и то успешно. Само че за бързина в българското законодателство на този етап не можем да говорим - защото преговорите със заинтересованите страни по Закона за собствеността и ползването на земеделските ще започнат едва след юли тази година. А от опита с Кодекса са земята, който преди 15 години така и не мина през парламента, е много вероятно и сега секторът да удари на камък.
Екатерина Стоилова