Новата търговска политика на САЩ, която зачерта старите партньорства и постави ударението на американския финансов и икономически интерес, показа тази седмица, че светът започва да чете следващата страница в историята си. Президентът Доналд Тръмп обяви американските мита за над 180 държави, пропускайки Русия и Беларус, но не пропускайки да отбележи за Европейския съюз, че е жалък заради положителното търговско салдо, което има в търговията със САЩ. Но за това след малко.
В четвъртък тази седмица съпредседателите на Българската аграрна камара (БАК) Илия Проданов и Симеон Караколев се срещнаха с премиера Росен Желязков, министър Георги Тахов, със зам.-министър на МОСВ, шефове на държавни енергийни дружества и на „Напоителни системи“. За пръв път в новата история се случи земеделците да съберат на едно място институциите, от които зависи осигуряването на поливна вода. Срещата бе в отговор на изпратеното в началото на седмицата писмо до министър-председателя и трима министри, което повтаряше исканията от декларацията, оповестена миналата седмица. Темата, разбира се, бе напояването и болката, която причинява на земеделците неговата недостатъчност и липса по места.
Срещата при премиера не бе оповестена от пресслужбата на МС нито предварително, нито след провеждането ѝ. За нея научихме от Фейсбук страницата на БАК. Затова пък бяхме в очакване на заседанието на парламентарната земеделска комисия. То уж трябваше да се проведе 10 минути след пленарното заседание. Е, заседанието приключи към 17 часа и тогава, за трети пореден път, то бе отложено. Работното време свърши, време е да си ходим! Трябваше да има блиц-контрол с участието на министър Тахов, а втора точка бе депутатите да обсъдят проблемите в напояването. Ако земеделският министър участваше, можеше да научим нещо и за държавните магазини, например, които ще са под шапката на МЗХ. Но, не, мълчанието за тях остава плътно като машинно масло, а зад него стоят 10 милиона лева.
Запознати със срещата при премиера ни разказаха, че по повод кризата с водата в пловдивското поле, е обещано, че обществена поръчка за изграждането на помпената станция при яз. „Пясъчник“ ще бъде обявена през юни т.г. (Преди се говореше, че това ще се случи през 2026 г.) Не е ясно дали държавният бюджет или касата на МЗХ ще отпуснат 20-25 милиона лева за помпите, но финансирането, ако го има, ще е заради протестната готовност на земеделците. Но да не слагаме коня пред каруцата, защото проектът за станцията още не е начертан. За частните ВЕЦ, които поглъщат водата за поливане, лаконичният коментар на властите бил, че ще бъдат затворени. Дали?
Изчисления на браншовици показват колко по-ефективно е ползването на водата за селскостопанско производство, отколкото за правенето на ток. Изчисленията на председателя на малинопроизводителите Божидар Петков показват, че за производството на 1 тон домати са нужни 180 кубика вода, а за 1 киловат електроенергия 400.
Срещата в Министерския съвет бе увенчана и с малката победа БАК да участва в работна група с експерти на МОСВ за облекчаване на процедурата по издаване на разрешения за сондажни кладенци.
Тази седмица се случи така, че представители на двете земеделски камари – БАК и БАХК, обединиха позиции в защита на Законопроекта за веригата на доставки на селскостопански продукти и храни. Този закон ще защити две групи във веригата на доставки, заявиха на пресконференция браншовици. Първа е групата на производителите, втората – на потребителите. Но нека си го кажем: Административният, вместо пазарният контрол на цените, е груба и заобиколима от търговците мярка, която се налага заради скръстените ръце на поредица от министри, които не успяха да разработят два важни закона – за кооперитивите и за браншовите организации и земеделската камара. Ако имахме силни кооперативи, те щяха да предложат пазарна алтернатива на търговските вериги. Ако имахме мощни браншови организации и камара, преговорите с хипермаркетите щяха да защитят далеч по-ефективно труда на производителите.
Като споменахме липсващия Закон за кооперативите, да припомним, че през седмицата на форум в Стара Загора бяха оповестени данни за кооперациите у нас. Те са намалели с 40% като брой за последните 35 години, а земята, която обработват, се е свила с 35%. Както и при частните стопанства, в последните години приходите на кооперациите са се увеличили, печалбата обаче драстично е намаляла.
Законопроектът за веригата на доставки все още не е публикуван за обществено обсъждане, вероятно защото се преработва с включването на разумните предложения на браншовите организации. Някои от становищата искат добавяне на виното в наблюдаваните групи продукти, а също така и на плодовете и зеленчуците в борсите, където стоките са предимно вносни. Втората идея е доста сполучлива, тъй като ще накара вносителите да обявят реалните цени на които вкарват продукцията – проблем, с който българските зеленчукари и овощари се борят от десетилетия и заради който държавата губи сериозни приходи от ДДС.
Докато светът продължава да се тресе на 8 степен по скалата на Рихтер от обявените от Доналд Тръмп мита, България понесе безгрижно новината. От какво да се плашим, след като през януари 2025 г. сме изнесли към щатите стоки за 162,6 милиона лева, а сме внесли оттам товари за 198,7 милиона лева (НСИ). Това е по-малко от месечните обороти само на една търговска верига! Все пак обаче на годишна база българският износ за 2024 г. е 1,120 млрд. долара, а вносът е 2-3 три пъти по-малък. От селскостопански ни стоки в експортната листа са слънчогледовите семена и етеричните масла продукти според НСИ.
По данни на Евростат за последното тримесечие на 2024 г. Европейският съюз е вкарал в САЩ стоки, които са с малко над 20 млрд. евро повече, отколкото тези, които са доставени отвъд океана. Президентът Тръмп обяви, че именно отрицателното търговско салдо е базата, на която са изчислени митата. Сметката е прекалено проста. Отрицателното салдо се дели на две и така се определя процентът на митото. За ЕС той е 20%, но за стоманата, алуминия и автомобилите е 25 процента.
Тази седмица животновъдите видяха евентуален проблем в доставките на соев шрот, който се внася от САЩ. Дори и ако се ориентираме към доставки от Южна Америка търсенето на соевия шрот оттам ще се увеличи, ще последва дефицит, който ще бъде последван от поскъпването на този изключително важен за сектора фураж, каза Радослав Янков, съсобственик на млечна говедовъдна ферма в с. Леново.
Радослав Янков:Трудно ще заменим соевия шрот от САЩ с други фуражи
От председателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев разбрахме още, че от Ковид насам българските овцевъди не могат да задоволят потреблението на агнешко месо по Великден. Този факт показва, че секторът рови дъното. А имаше години, и то от 21 век, когато планирахме стабилен износ на агнета към Саудитска Арабия. Браншовикът съобщи още, че в страната са вкарани и вече се разфасоват 200-250 тона замразено агнешко от Нова Зеландия. С помощта на химически фокуси, то изглеждало досущ като прясно. БАБХ и тази година напомни: Гледайте за син етикет върху месото, който указва, че то е с български произход.
В началото на тази седмица едно сияйно дете на 12 години загина в катастрофа, а баща му обяви, светлината в живота му е угаснала завинаги. Затова и в негова памет той е готов за битка с институциите, корупцията и нищоправенето на властта. Николай Попов получи огромна подкрепа, по-голяма от броя на гласувалите на последните избори. Бунтът на този човек ни разбуди, но историята показва, че скоро ще се обърнем на другата страна и ще продължим да спим.
Предизвестено неуспешният вот на недоверие дори не заслужава да го маркираме като събитие, защото този филм вече сме го гледали с всичките му повторения.
