Тонове фалшив вносен мед сриват имиджа на българските производители и удрят по бизнеса им, коментират от „Нова телевизия“. Преработватели продължават да влагат различни субстанции в качествената суровина, които обаче не са мед, алармират пчеларите. Едновременно с това дъмпинговият внос срина изкупната цена на едро и я държи на нива под себестойност вече няколко години. Европейският съюз обяви война на фалшивия мед със законодателни промени, които обаче тепърва трябва да бъдат приети у нас.
Мартин Петров се занимава с пчеларство вече десетилетие и има 200 кошера в добричкото село Победа. „Трябва да има една нотка на чувство към пчелите, за да продължиш да се занимаваш с пчеларство в България. Ако е чисто икономически, дори не трябва да се говори за пчели, ако е само за пари”, споделя Петров. И се обосновава със срива на изкупните цени на меда.
„Преди няколко години цената беше около 6 лева. Оттогава досега инфлацията изключително нарасна. Всичко, свързано с пчеларството, като инвентар, кошери логично отново си повиши своята цена ... Изключително нелогичното е, че българският мед, вместо цената му да стане 8 лева или повече, тя падна от 6 на 4”, изтъква той. За него причината е дъмпинговият внос.
„Нашите прекупвачи, на които ние продаваме големите количества мед, казват: „Докато има внос от трети страни, така ще бъде, цената е такава – 3,80-4 лева”, на свой ред посочва професионалният пчелар Хинчо Хинчев.
При разследване на Европейската служба за борба с измамите беше установено, че от 320 изследвани проби мед 147 са фалшифицирани. Почти 40% от вноса за ЕС идва от Китай, като 74% от него е смесен с оризов захарен сироп и оцветители. У нас картината не е по-различна.
„Има много голям внос на продукт от чужбина, който не е сигурно дали е мед, по-скоро не е”, отбелязва председателят на Сдружение „Пчела 1946 Добрич” Галин Георгиев.
„А нашият мед е като подобрител. Пчелният ни мед е с много добри показатели и на нас прекупвачите ни казват: „Ние от Украйна, от Китай вземаме евтин мед“. А, както знаем, в Китай вече произвеждат мед, който е промишлено произведен – няма нужда от пчелите”, подчертава Хинчев.
„Специално пчеларството в момента мога да кажа, че е на колене“, категоричен е пчеларят Десислав Янакиев.
Държавата е тази, която трябва да се погрижи за оцеляването на сектора, категорични са пчеларите. „Трябва да ма контрол какъв мед влиза в нашите хранителни магазини и хранителни вериги, защото количествата, които се продават, са повече, отколкото се произвеждат в България“, настоява Георгиев.
Според Петров трябва така да се направи, че цената на българския мед, търсенето му, неговият имидж да бъдат възстановени. „Има ли желание, има и начин“, убеден е той.
Единственото положително нещо в сектора през последните години е, че секнаха кражбите на пчелини заради липсата на перспектива за този бизнес.„Изисква вложения, които са неоправдани, и хора, които не успяват да продадат своите кошери, просто ги изоставят. Оттам тръгват и болести. Има райони, където смъртността стига до 90%“, отбелязва Георгиев.
