Необходима е стабилна самостоятелна Обща селскостопанска политика с отделен специален бюджет, която се основава на два стълба с повишена взаимна съгласуваност. Това каза министърът на земеделието и храните Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, по време на което Европейската комисия представи „Визия за селското стопанство и храните - Съвместно оформяне на привлекателен земеделски и хранително-вкусов сектор за бъдещите поколения“.
При разглеждане на бъдещото развитие на политиките в ЕС е важно да се запазят успешните инструменти на ОСП, като директните плащания и обвързаната подкрепа с адекватно финансиране, по думите на министър Тахов. Целта е да се отразят завишените потребности на земеделието в отговор на увеличението на икономическите и екологични предизвикателства.
Министър Тахов посочи, че е от значение да бъде поставен и по-ясен и категоричен акцент върху необходимостта от постигане на пълна външна конвергенция на директните плащания. „Това е изключително важен въпрос за България с оглед създаването на равнопоставеност на земеделските стопани в ЕС“, отбеляза земеделският министър. Според него земеделските производители трябва да имат сигурност, че преходът към устойчиви модели на производство ще бъде подкрепен със стабилни финансови инструменти и политики, които да стимулират инвестиции и иновации, без да създават допълнителни административни тежести.
По време на заседанието, министрите на земеделието обсъдиха и състоянието на пазара, по-специално вследствие нашествието в Украйна. Българският земеделски министър посочи, че на този фон земеделските стопанства продължават да се борят с изключително предизвикателната икономическа ситуация. „Считаме, че те ще бъдат подложени и на допълнителен финансов натиск, вследствие на предложението за въвеждане на завишени мита върху вноса на торове от Русия и Беларус. Изразяваме опасения, че това ще създаде предпоставка за значително увеличение на цените на торовете“, акцентира още той.
Министър Тахов отбеляза, че значителните количества украински мед и кокоши яйца, влизащи на европейския пазар на много ниски цени, оказват натиск върху цените на българското производство и негативно въздействие върху реализацията му на традиционни европейски пазари. „Независимо от въведените автоматични защитни мерки на ниво ЕС, вносът на яйца и пчелен мед от Украйна в България остава на много високи нива“, каза още Тахов.
Поради намаление на пратките за страни от ЕС през първите десет месеца на 2024 г. общият износ на пчелен мед от България се свива с 6,6 на сто спрямо същия период на 2023 г. Същата е причината и за спада на износа на пресни кокоши яйца за консумация от България, който за периода януари - октомври 2024 г. е 25,1% на годишна база.
По отношение на политиката за развитие на селските райони, министър Тахов заяви, че проверката за нивото на административната тежест и различията в развитието на селските райони следва да бъде засилена. „Необходимо е да има централизирани инициативи за изграждане на административен капацитет във всяка община. Те биха позволили на служителите, отговорни за развитието на общността и селските райони, да обменят добри практики и да се запознаят с успешни модели от други страни“, уточни още той.
Според министър Тахов всички общини и организации, движещи социално предприемачество в селските райони, трябва да имат възможност за по-лесен достъп до финансиране за изграждане на капацитет, малки грантове и възможност да обменят опит, например чрез краткосрочни обмени като “Еразъм” за селските райони.
„Важно е да бъде преодоляна фрагментацията в политиката за развитие на селските райони и да се дефинират по-ясни цели, особено предвид рисковете от застаряване на населението и факта, че едва около 10 % от земеделските стопани в ЕС са млади фермери. Селските райони имат нужда от повече услуги, по-добро образование, подкрепа за учене през целия живот и събития, които да насърчат социалното и икономическото им развитие“, категоричен бе министър Тахов.
