След като в два поредни броя информирахме за огромния интерес, проявен от земеделците към отглеждане на старите български сортове зеленчуци и плодове, които се подпомагат чрез компенсаторните интервенции на Стратегическия план – така наречения „втори стълб“ от Общата селскостопанска политика (ОСП), от агроминистерството дадоха някои пояснения, свързани с определението „сортове за консервация“.
Преди това д-р Светла Николова от сдружението „Агролинк“ поясни в изявление до медиите, че в почти всички страни от ЕС директивите на Европейския съюз (ЕС) - 2008/62/ЕС за Сортове за опазване и Директива 2009/145/ ЕС, са транспонирани в национални закони и наредби, като някои от тях вече са в сила повече от 25 години. У нас има приложени само някои текстове от тези директиви, но липсва наредба, която да задължи държавните органи да изработят каталог на старите сортове. Липсва също и нормативна уредба, която да разрешава продажбите на тези сортове. Затова Николова предлага в диалог с администрацията да се направят промени в Наредбата за застрашените сортове, защото много българи искат за ги отглеждат, защото те по еволюционен път са постигнали устойчивост към различни климатични условия и на фона на сегашните климатични промени те биха устояли срещу засушаване, наводнение или екстремни високи или ниски температури. „Старите сортове не се и нуждаят от използването на големи количества пестициди и много лесно могат да прилагат практики за интегрирано производство, а това се подпомага по линия на Стратегическия план, посочи още Николова.
От Изпълнителната агенция за сортоизпитване, апробация и семеконтрол ИАСАС дадоха следните разяснения. „За да бъде вписан сорт за консервация (стар сорт) в националната листа и съответно в Европейския каталог, е необходимо сортът да е заличен от Европейския каталог за полски или зеленчукови култури най-малко преди две години и да няма действаща национална или европейска правна закрила.
Заявката за вписване в националния и Европейския каталог за сортовете за консервация се подава от сортоподдържащото лице, т.е. ако има интерес от страна на фермерите. ИАСАС е приела и вписала всички сортове, които отговарят на горните условия и имат сортоподдържане, посочиха от агенцията. Допълниха, че изискванията на европейските директиви за старите сортове са напълно въведени в националното законодателството в Наредба № 96 от 8 август 2006 г. за търговия на посевен материал от зеленчукови култури на пазара на Европейския съюз и Наредба № 77 от 31 май 2006 г. за реда за признаване за вписване на новите сортове земеделски растотелни видове в Официалната сортова листа на Република България и Общия каталог на държавите-членки на ЕС. Българското национално законодателство не се различава от това в другите европейски държави“.
От ИАСАС съобщиха също, че в момента се обсъжда проект за нов регламент за растителния репродуктивен материал, където ще се запазят и разширят дерогациите за старите сортове.
Колкото до подпомагането по Стратегическия план, списъците със застрашените от изчезване сортове, за които се отпускат компенсационни плащания, се изготвят от Селскостопанска академия. ИАСАС само проверява дали са изпълнени посочените по-горе изисквания.
Експертите в ИАСАС обясниха още, че „за да бъде вписан един сорт в каталог, той трябва да е различим, хомогенен и стабилен, тоест сортът трябва да е преминал през сортоизпитване за различимост, хомогенност и стабилност или за него да има достатъчно данни в литературни източници. За старите сортове са предвидени занижени изисквания за хомогенност. Пример – почти всеки българин е чувал за смилянския боб, но той никога не е изпитван за различимост, хомогенност и стабилност и реално не е сорт по смисъла на законодателството, но ако се намерят достатъчно литературни данни, които да го описват, би могъл да бъде признат за стар сорт!!!
Сортовете, които отговарят на условията на Наредба № 77 от 2006 г. и Наредба № 96 от 2006 г., се вписват в Официалната сортова листа на Република България и eвропейските каталози, и могат да се търгуват на пазара на Европейския съюз, по условията и реда на действащото законодателство. В националната нормативна уредба са разписани условията за търговия с такива семена, които напълно съответстват на европейските директиви.
