През януари агрометеорологичните условия се определяха от динамично време, с редуващи се периоди с поднормени, наднормени и температури, близки до климатичните норми, обобщават данните за страната експертите на Министерство на земеделието. Средните денонощни стойности в по-голямата част от полските райони бяха в граници, които поддържат в покой есенните посеви и трайните насаждения. Изключения се наблюдаваха в южните райони и по Черноморието в средата на първото десетдневие.
През януари пшеницата беше в различни фенологични фази. Преобладаваха посевите във фаза трети лист. Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, бяха зимните житни култури в част от източните и югозападни райони на страната. На места в Северозападна България имаше посеви във фаза поникване и начало на листообразуване.
В началото на зимата нивото на влагозапасите в 100- сантиметровия почвен слой в по-голямата част от полските райони беше много добро – над 90% от ППВ.
След мекото за сезона време в края на януари в началото на февруари агрометеорологичните условия отново придобиха зимен характер. Падналите валежи от сняг образуваха снежна покривка, която осигури защита на късно засетите зимни житни култури от ниски температури. През втората половина от първото и през второто десетдневие, с изключение на места в Южна България и по Черноморието, средноденонощните температури не надвишиха биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.
През третото десетдневие на февруари настъпи съществено повишение на температурите и в източните и южните райони се създадоха условия за протичане на забавена вегетация при есенните посеви. В края на месеца при пшеницата преобладаваше фаза трети лист. Във фаза братене бяха част от посевите в Дунавската равнина, в крайните източни и югозападни райони.
Наднормените температури през третото десетдневие провокираха преждевременно развитие и при някои рано цъфтящите костилкови овощни видове (бадем, кайсия, праскова) в южните райони на страната. Падналите валежи през февруари бяха значителни и увеличиха почвените влагозапаси в двуметровия слой. Поподходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения имаше през втората половина от месеца.
През първото десетдневие на март агрометеорологичните условия се определяха от наднормени температури. Топлото време в началото на месеца, с максимални стойности над 15-16°С, активизира вегетационните процеси при есенните посеви и овощните култури в полските райони на страната. През този период значителна част от посевите с пшеница и ечемик, зимували във фаза трети лист, встъпиха във фаза братене. През повечето дни от второто десетдневие средноденонощните температури надвишиха биологичния минимум, необходим за вегетацията на зимните житни култури. През третото десетдневие на март развитието на земеделските култури протичаше при температури, близки до климатичните норми. В края на месеца при пшеницата преобладаваше фаза братене.
През март при овощните култури протичат фазите: набъбване, разпукване на плодните пъпки, бутонизация и цъфтеж при рано цъфтящите костилкови видове (бадем, кайсия, праскова, череша).
Валежите през март бяха близки до нормите за месеца и поддържаха добри почвените влагозапаси при зимните житни култури. Вследствие наднормените валежи през февруари, влагозапасите в 100-сантиметровия почвен слой при есенните посеви достигнаха нива, близки до ППВ.
В началото на март високото съдържание на влага в горните почвени слоеве на много места в страната възпрепятстваха подхранването на есенните посеви с азотни минерални торове, провеждането на предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с ранни и средноранни пролетни култури.
Пшеница и ечемик
По оперативни данни от областните служби „Земеделие“, обработени от МЗХ, към момента посевната площ на пшеницата е 1080,649 хил. ха, на ечемика – 178,316 хил. ха.
При пшеницата срещу широколистни плевели е извършено третиране на 142,340 хил. ха (13,2%), срещу житни и широколистни – 57,331 хил. ха (5,3%) и срещу житни плевели на 5,000 хил. ха (0,5%). Общо 204,671 хил. ха (18,9%) третирани площи.
При ечемика – е извършено третиране срещу широколистни плевели на 18,223 хил. ха (10,2%), срещу житни и широколистни – 8,481 хил. ха (4,8%) и срещу житни на 1,670 хил. ха (0,9%). Общо третираните площи са 28,374 хил. ха (15,9%).
Рапица
Към момента, по оперативни данни на областните служби „Земеделие“, обработени от МЗХ, посевната площ на рапицата е 157,455 хил. ха
Установена е вредна дейност на възрастното насекомо Рапичен стъблен скритохоботник /Ceutorhynchus napi/. Нападение над ПИВ е установено в областите: Кюстендил (3-5 бр. възрастни/м2 ), Сливен (5 бр. възрастни/м2 ) и Стара Загора (5-6 бр. възрастни/м2 ) и Търговище (2-6 бр. възрастни/м2 ). На нападнатите площи е извършено химично третиране срещу неприятеля.
