Още през 70-те години на миналия век, когато в бившия туристически колос от времето на социализма „Балкантурист” откриват великолепните качества на смилянския боб и го вписват в рецептурника на традиционните български храни, та досега той остава патентован в България заради уникалността и начина на отглеждане, типични за трите родопски села по горното течение на река Арда – Смилян, Могилица и Арда.
По ред причини смилянският боб все още не е защитен като географски продукт в регистъра на Европейската комисия. Местното смилянско сдружение на производителите обаче заедно с международното движение за местни храни „Slow Food България” е в процес на подготовка на документите, които през Министерството на земеделието да бъдат внесени за одобрение от Европейската комисия, съобщи за Синор.бг Илия Годев, етнограф и създадел на конкурса с пана от смилянски боб и сбирката, намираща се в едноименното село.
Защитата на смилянската фасулевица в Европа е от изключително значение, защото само така българският фасул ще докаже уникалността си и не би могъл да бъде „фалшифициран” или търгуван без разрешение в други държави.
От години местните производители са намерили начин да защитават продукта си от копиране и на родния пазар. Всички помним как по пазари и пътища се нароиха маса търговци, предлагащи едър боб, неправомерно предлаган като „смилянски”. Именно затова и местното сдружение разполага с одобрен етикет, който предоставят на своите производители и по този начин се проследява количествата боб, произвеждани всяка година (виж снимката).
Отглеждането на този боб датира от около 250 години, като местните хора са го наричали „фасулевица”. Годишно в региона са отглеждали по около 30 тона фасул, но с обезлюдяването количествата все повече намаляват.
Великолепният вкус на този боб се дължи не само на мекия климат, характерен за поречието на Арда, но поради спецификата на отглеждането му. Като повечето планински зеленчуци и той пълзи върху притки, но в периода на цъфтеж е важно да има разстояние от поне 70 сантиметра между редовете, за да може бобът да завърже и узрее. Именно затова само в този регион в междуредията на фасула се садели по два реда картофи. И когато бобът се издигне над метър височина, така че в междуредията въздухът да може да циркулира свободно, тогава пчелите са опрашвали растенията и хората са получавали реколта, разказва етнографът Годев. И понеже навремето родопчани са гледали този фасул само за зрял, но в планината застудява рано и доста реколта остава неузряла, затова и жените са консервирали този „руен” (неузрял) боб и от него през зимата са правели салати. Едва през миналия век, покрай „Балкантурист” тази местна храна постепенно получава националната слава, с която местните хора се гордеят и до днес.
Защо според Милкана трябва да се подкрепят фамилните ферми в планините
Неслучайно в края на всяка есен от 2003 година досега в Смилян се организира традиционен празник на „смилянския боб”. От 2005 г. пък малки и големи участват и в традиционния конкурс за пана, "изрисувани" с фасулените зрънца. Най-голямото пано е творено в продължение на 16 години, като в него са участвали не само местни хора, но и гости на региона. Едно от последните бобчета в това пано е поставено от президента Румен Радев, посочва местният етнограф.
Екатерина Стоилова
