В момент, когато България подготвя третото изменение в Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г., Националната асоциация на зърнопроизводителите организира мащабен форум, посветен на тайните на регенеративните практики, щадящи почвите и съхраняващи влагата за растенията. Форумът събра стотици фермери от цялата страна, за които новите екологични практики остават сериозно предизвикателство, но и ценен инструмент срещу климатичните промени.
Доста от присъстващите на форума отдавна инвестират в обработки, които запазват водорода в почвите, но немалка част от земеделците се запознаваха за първи път с безорните технологии, защото „те имат своето място, но на фона на останалите проблеми на българското земеделие трудно могат да станат приоритет в бизнеса на земеделците“. Така Цветан Берберов от Стара Загора обясни позицията си по отношение на така нареченото консервационно или регенеративно земеделие, представено по време на форума от един от известните учени микробиолози в света - доктор Аудриус Гегекас, преподавател във Вилнюския университет в Литва по микробиология и биотехнологии (VU LSC).
Самият Берберов има 21-годишен опит в областта на зърнопроизводството и днес той обработва 9 хиляди декара земя в землищата на селата Даскал Атанасово и Змейово, като освен зърно гледа и овощни градини. Дълги години той е ръководел и Тракийския съюз на зърнопроизводителите, затова от позицията на общественик подчертава „колко важно за политиките в земеделието е те да не бъдат само пожелателни, както често се случва в българските условия“. Да, регенеративното земеделие има бъдеще, но на фона на масата други законодателни изисквания, които днешните стопани трябва да спазват, изключително трудно ще се окаже да инвестират и в нови технологии. А всички знаем, че при консервационното земеделие ефектът на природосъобразното използване на почвените ресурси се постига не за една година, а поне за 5-6.
Подобно на повечето си колеги и Цветан Берберов изпитва сериозни трудности от новите задължения, които браншът трябва да изпълнява през тази година. Като се започне с правилата на социалната условност и се стигне до високите осигурителни прагове – всичко това принуди фермерите да съкращават ценни кадри от своите стопанства.
Още през миналата година Цветан е бил принуден да съкрати 30 на сто от работниците си, което за обезлюдяващите села е пореден удар, защото обрича хората да мигрират. А работодателите да изнемогват, защото и новата социална условност може да им докара маса санкции, не само от инспекциите по труда, но и от фонд „Земеделие“ - с неизплащане на субсидии.
Като се добавят проблемите с високите ренти, ниските цени на зърното и растящата себестойност на производството, дори средно големите ферми в страната не могат да задържат персонала си. За проблемите, свързани с климатичните промени и липсата на напояване, Берберов изобщо не желае и да мисли, защото заради политическата нестабилност дълго чаканото от земеделците законодателство продължава да стои „на трупчета“.
„Вече трета година ръководството на НАЗ настоява за спешни законодателни промени, които да ни уредат както проблемите с напояването и земеползването, така и със сдружаването – чрез законите за браншовите организации и за кооперациите. Всички ние искаме ясни норми за поведение, както виждаме, че го организират в другите държави от ЕС“, посочи Берберов. И допълни, че, докато тези проблеми не намерят решение, огромната маса от земеделци и животновъди в страната трудно биха насочили усилията си в прилагане на екологичните модели, за които Европейският съюз отпуска субсидии.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
