Поредното изслушване в парламента, проведено днес по дългогодишното споразумение за безплатно подаване на вода за напояване от река Арда за гръцките фермери, отново стана тема за яростни политически спорове между управляващи и опозиция, които ненадейно откриха завесата за някои дипломатически гафове с неизвестен край, защото на народните представители не им стана ясно дали с това споразумение са защитени националните интереси.
Заради политическата криза в страната през миналата година, когато изтече 60-годишния договор (от 1964 до 2024 г.) за изплащане на репарации от страна на България към Гърция под формата на безплатно подаване на вода от река Арда, стана ясно, че страната ни не е успяла да подготви нов дългогодишен договор. Въпреки това гръцките фермери са получили вода, но без обществеността да разбере дали страната ни е получила някакви компенсации от гръцкото правителство, защото страната ни има разходи по поддържането на каскадните съоръжение на трите язовира по Арда – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. Затова основният въпрос днес беше дали ще продължаваме безпратно да подпомагаме гръцките земеделски производители.
При подобни междуправителствени спогодби всяка държава трябва да защити своя интерес, затова и депутатите поискаха уверение от сегашното правителство, че при подготовката на ново споразумение с Гърция, а то трябва да се направи от редовен кабинет, ще бъде спазен националният интерес. От името на предишния редовен кабинет депутатът от ПП ДБ Асен Василев съобщи, че по негово време са подготвили проект за подобно споразумение и в него имало клаузи в полза на страната ни. Депутати от други политически сили обаче изразиха съмнения, настоявайки за прозрачност в преговорите, които ще започнат между двете държави за бъдещ междусъседски договор.
Народни представители от БСП настояха тези договори да не се сключват за повече от 20 години, тъй като на фона на климатичните промени безводието се превръща в сериозна заплаха, още повече, че и в региона около Арда има доста общини, които са на воден режим. Премиерът Росен Желязков увери депутатите, че е подготвена експертна работна група, която да защити българските интереси. От гръцка страна имаме уверение, че ще изгради преливник към язовирите ни, разположени по поречието на Арда. Възможно е да бъдем компенсирани и с подаване на електоенергия от южната ни съседка.
От изказванията на министрите на земеделието и на околната среда и водите Георги Тахов и Манол Генов стана ясно, че годишно гръцките фермери получават за напояване през лятото около 180 милиона кубически метра вода, съставляващи една десета от капацитета на язовир Ивайловград.
Ремонтите в "Напоителни системи"
Тахов припомни, че в момента капацитетът на „Напоителни системи“ за подаване на вода в този регион е за 54 410 декара. Поради хълмистия характер на терените и лошото качество на земеделските земи, които са над 6-а категория, реално нужда от напояване има за около 40 хил. дка. Плановете на агроминистерството обаче са за ремонт и изграждане на хидромелиорации, така че поливните съоръжения да осигуряват в бъдеще вода за около 100 хил. дка. Тахов обясни още, че за животновъдите в тази част на Родопите годишно са необходими около 35 милиона куб. метра вода.
Депутат от "Меч" поиска от екоминистъра да даде точна информация кога ще бъдат изработени плановете за управление на реките в Южна България. Ще припомним, че от 2022 г. между министерствата на земеделието и околната среда се води продължителен и засега неуспешен диалог по отношение на тези планове, които трябва да бъдат изработени от МОСВ, така че да се улесни достъпът на фермерите до вода от реките в Южна България. Тази тема обаче не беше разисквана по време на днешния парламентарен контрол.
