Преде началото на новия сезон за растителнозащитни мероприятия Синор БГ напомня за съществуващия синхрон между възпроизводствения цикъл на причинителите на болести по растенията и вегетацията, когато в определени нейни фази настъпва развитието на болестния процес. В новия материал ще бъдат представени две болести, които застрашават важни за страната културни видове.
Маната по лозата е гъбна болест, причинявана от Plasmopara viticola. Патогенът зимува като ооспори. Те покълнват през пролетта, когато температурата на въздуха трайно надвиши 11ºС и относителна влажност на почвата над 70%. Образува се макроконидия, която освобождава 50 – 60 подвижни спори, известни като зооспори. Те заразяват млатите листа, но за това е необходима вода на листната повърхност. Признак за осъществена инфекция е появата на мазни (воднисти) петна. Върху тях се развиват конидионосци с конидиоспори. Условие за това е относителната влажност на въздуха 90 – 100% и температура 13 - 28 ºС. Под 7,9 ºС мицелът на гъбата спира нарастването. Поради това посочената стойност е считана за биологична нула предвид определянето на инкубационния период. Първият инкубационен период на маната започва след изтичане на времето за покълнване на ооспорите, когато е паднала роса или дъжд върху листа с диаметър 2 – 3 см. В хода на пресмятането от средната денонощна температура се изважда 7,9ºС. Това продължава до натрупване на сумата 61 ºС. Тогава при податливите на болестта лозови сортове се развива масово спороношението на гъбата. При нормални условия за работа пръскането трябва да започне след откриването на мазните петна. В зависимост от метеорологичната обстановка промеждутъкът между пръсканията може да бъде по-дълъг или по-кратък. При удължен период на цъфтеж, когато валежите са обилни (50 – 60 л/м²), са необходими допълнителни пръскания. Отговорността за броя им, а също за избора на фунгициди пада върху специалистите по растителна защита или върху стопаните с техния опит и знания.
Кога трябва да бъдат атакувани фитопатогените? - Пръва част
Освен химическата защита от значение за здравето на лозата е изборът на място за лозовия масив. Подходящи са проветривите участъци, където не се задържа мъгла, а водата от росата и дъжда бързо се изпарява. Обработката на почвата и зелените резитби също подобряват фитосанитарната обстановка.
Маната по пипера, причинявана от Phytophthora capsici, застрашава още доматите и патладжана. Установена е и по други зеленчукови култури извън сем. Solanaceae като тикви, дини и др.
Патогенът се запазва в почвата като ооспори и мицел до 15 месеца. Разнасянето на заразата става с вода на големи радстояния. Инфекциозният процес започва при допир с шийката на гостоприемника. На по-кратки разстояния заразяването е възможно във влажно време или при преваляване.
Причинителят на пиперовата фитофтора се развива много по-бързо във водна капка, отколкото другите патогени на мани. Това налага ограничаване на поливането чрез дъждуване. Гъбата е топлолюбива. Най-добре се развива при температура около 26 - 27 ºС. Поради това бдителността на стопаните не трябва да отслабва при засушаване. Първите болни и загиващи растения могат да бъдат открити в ниски места, където водата не се оттича. Откритите болни растения в засадените площи подлежат на незабавно изкореняване, а мястото трябва да бъде полято с 2% разтвор на амониев нитрат.
Предотвратяването на болестта и ограничаването на щетите от нея става чрез комплекс от мероприятия. На по-малки участъци може да бъде приложено пропарване на почвата. Това е начин на обеззаразяване, приложим и към субстрата за разсада. Добре е растенията да бъдат отглеждани на високи лехи. Така поливната вода няма да опира основата на растителното стъбло.
Третирането на разсада и засадените на постоянно място растения с фунгициди трябва да стане по предписание на специалист по растителна защита. (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
