По данни на НИМХ, 2024 г. е най-топлата в страната от (поне) 1930 г. насам, със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Годината е с около 0,5 °С по-топла от предишната рекордна година – 2023 г, като зимата и лятото са рекордно топли. Месец юни е най-топлият месец юни от 1930 г. насам. Това са фактите на кратко публикувани в Климатека в публикация на Николай Петков.
През почти всички месеци на 2024 г., в различни райони на страната, са регистрирани редица екстремни метеорологични явления, някои от които доведоха до значителни щети и дори до човешки жертви, отбелязват от института.
Ще запомним лятото с продължителните горещи вълни през юли и август. В района на Сандански през юли са регистрирани най-многобройните до момента 9 поредни дни с максимална температура на въздуха над 40 °C. Те стават причина за стотици пожари в страната, като този в село Воден в Ямболско, където напълно изгоряха 15 къщи.
През топлото полугодие са регистрирани и множество гръмотевични бури, придружени от интензивни дъждове, силни пориви на вятъра и валежи от град, които нанасят поражения на селскостопански площи, жилищни сгради, автомобили и инфраструктура в различни райони на страната. Значими са щетите от бурите на 25 април, когато напълно са унищожени близо 5000 дка земеделска продукция в Централна Южна България и в Подбалканските котловини.
Рекордните температури са резултат няколко фактора.
Основната причина за дългосрочната тенденция на затопляне остават емисиите на парникови газове от човешки дейности. През 2024 г. концентрациите на въглероден диоксид и метан в атмосферата достигнаха безпрецедентни нива – съответно 422 части на милион (ppm) и 1897 части на милиард (ppb), което представлява значително увеличение спрямо предходната година.
Отчетохме най-голямото количество парникови газове от 800 000 години насам
Допълнителен принос към затоплянето оказа явлението Ел Ниньо, което се характеризира с необичайно високи температури в екваториалните води на Тихия океан. Това явление беше активно от средата на 2023 г. до лятото на 2024 г., което съвпада с периода на най-високите температурни аномалии. Въпреки че Ел Ниньо има временен характер и не може да се счита за причина за трайното затопляне на климата, то усилва ефекта на глобалното затопляне.
Какви са последствията?
Директорът на Коперник Карло Буонтемпо подчерта, че „физиката в основата е много ясна“, тъй като по-топлите въздух и морета в света водят до по-чести и по-интензивни екстремни явления – от горещи вълни до по-силни валежи и по-разрушителни бури. Факт е, че по-топлият въздух задържа със 7% повече водна пара за всеки градус затопляне, което е предпоставка за по-интензивни и по-чести екстремни валежи за много райони от планетата.
Най-големият застраховател в света, заяви, че ураганите, бурите, наводненията и други природни бедствия са причинили застрахователни загуби за около 140 млрд. долара през 2024 г., което е повече в сравнение с 2023 г. и е една от най-скъпите години в историята.
Екстремните температури и високата влажност на въздуха допринасят за повишаване на нивата на топлинен стрес – негативното въздействие на горещото време върху човешкия организъм. През 2024 г. в голяма част от Северното полукълбо се наблюдават повече дни от обичайното със „силен“ или с „екстремен“ топлинен стрес. Площта на земното кълбо, засегната от това явление, достига нов рекорден годишен максимум на 10 юли - около 44% от територията на Земята е засегната от „силен“ до „екстремен топлинен стрес“. Това е с 5% повече от средния годишен максимум.
От декември насам се намираме във фаза Ла Ниня – температурите в Тихия океан са по-ниски от обичайното. Поради този факт е малко вероятно 2025 г. също да бъде рекордно топла. Според метеорологични агенции и институти като МетОфис тя ще бъде по-хладна от предходните 2, но почти сигурно ще е сред най-топлите в историята. С други думи, въпреки „студената“ Ла Ниня, е вероятно 2025 г. да бъде по-топла дори от предишни години с Ел Ниньо.
Ще запомним 2024 година като най-топлата досега, белязана от множество екстремни явления. Скоростта на затоплянето изненадва много от учените и то трябва да е знак за политическите лидери, че все още са нужни много усилия за ограничаване на глобалното затопляне и неговите последствия.
Визитка на автора:
Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.
