Два месеца преди края на 2024 година синор.бг поиска интервю с изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Ива Иванова, което поради голямата й натовареност не се проведе „очи в очи“, а в писмена форма. От пресцентъра на ДФЗ изпратиха отговорите точно преди Коледа, затова в последните работни дни на 2024 г. представяме за читателите на синор.бг актуалната информация, налична към 23 декември, която да бъде от полза на земеделските производители.
Г-жо Иванова, как новата система за наблюдение чрез геомаркираните снимки и мобилните приложения помогнаха в контрола по директните плащания и как това се отрази на грешките, допуснати от земеделците?
Системата за контрол и санкции е дефинирана в европейския регламент 2116 от 2021 г. - чл. 72, като всяка година се правят административни проверки на заявленията за подпомагане и на исканията за плащане за проверка на законосъобразността и редовността на разходите, а те се допълват и с проверки на място. Системата за мониторинг на площ (СМП) от своя страна не е елемент на контролната система, а е напълно автоматизирана процедура по наблюдение, проследяване и оценка на селскостопанските дейности и практики. Резултатите от нея се използват от системата за контрол и санкции.
Системата за мониторинг на площ има за цел да сигнализира превантивно за всички несъответствия, които са установени чрез автоматизираните ѝ процеси. След като са установени тези потенциални несъответствия, на кандидата се предоставя възможност да направи корекция на вече подаденото си заявление.
Това е и целта на новия модел на прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП), а именно превенция и не налагане на административни санкции. За да бъдат използвани снимки с географски етикет (т.нар. „геомаркирани снимки“) в рамките на процедурата за мониторинг на площ, следва те също да бъдат разчитани изцяло автоматично, без никаква човешка намеса. За целта е необходимо допълнително създаване и внедряване на изкуствен интелект. Важно е да се отчете обаче, доколко биха били оправдани разходите за този интелект спрямо реалните ползи. От друга страна, за целите на допълнителната проверка при подаване от страна на кандидата на несъгласие с резултатите от автоматичната процедура по мониторинг, тази автоматизация не е задължителна. Затова е осигурена възможността да се предоставят допълнителни доказателствени материали (включително геомаркирани снимки).
Може ли да сравните началото на тази кампания с миналогодишната – земеделците по-добре запознати ли са с изискванията по екосхемите?
През Кампания 2024 като втора поредна кампания от програмния период, основана на заложеното в „Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027“, бяха взети предвид установените проблеми през Кампания 2023 по всички интервенции, включително и тези, свързани с екологичните схеми. За избягване на установените проблеми от предходната кампания Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ организираха широка информационна кампания сред всички заинтересовани страни – получатели на субсидии, служители от общинските служби и службите за съвети в земеделието. Целта на тази кампания беше не само да се разяснят новите и изменените условия при прилагането на интервенциите по директните плащания, но и в обща дискусия да се установят трудностите, пред които са се изправяли земеделските стопани.
Дали ще намалеят допуснатите през Кампания 2023 грешки, е рано да се определи, тъй като тазгодишната кампания не е приключила и все още не е възможно да бъде направено обективно сравнение. Основните грешки, които бяха допускани от кандидатите по еко схемите през Кампания 2023, са предимно за най-масово избраните схеми – Еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП), Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) и Еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури (Еко- РОК). При първите две еко схеми най-честите проблеми, водещи до недопустимост за подпомагане по съответната схема, бяха - непредоставяне на изискуеми документи, използване на неразрешени препарати за растителна защита (ПРЗ), както и неспазване на базови изисквания, които еко схемите трябва да „надградят“. По Еко РОК основен проблем се оказа липсата на задължителен брой култури, в зависимост от големината на стопанството и отново - неспазване на базови изисквания. Надяваме се, че тазгодишните срещи са били от полза за всички.
При плащанията на площ ДФЗ спази всички срокове, но какво е изпълнението на Стратегическия план в частта за развитието на селските райони - през 2024 г. трябваше да се платят 1 милиард лева, но към средата на годината са преведени едва 21%, или над 200 млн. лв.?
За намаляване на риска от автоматично отчисление на средства за 2024 г. и неизпълнение на правилото N+3 за 2024 г., бе създадена работна група, с представители на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, която разработи план за действие. В одобрения план бяха предвидени няколко задачи – мерки за промени в рамките на изменение на ПРСР 2014 – 2020 г.; мерки с плащане на площ от ПРСР 2014-2020 г.; хоризонтални мерки, които представляват разплащане по поети ангажименти въз основа на сключени договори от предходни години. И към момента сме в процес на изпълнение на тези мерки.
В периода 14-ти август 2024 г. - 22-ри ноември 2024 г. бе отворен прием по процедура за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ на ПРСР 2014-2020 г. За периода 11-ти юли 2024 г. - 11-ти октомври 2024 г. бе отворен друг прием - за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ, по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР. Предвиденият бюджет по процедурата е 52,806,600 лв. В средата на настоящата година беше увеличен бюджетът по процедура чрез подбор на проектни предложения № BG06RDNP001-4.012 по подмярка 4.1. от ПРСР, като след увеличанието безвъзмездната финансова помощ по процедурата е в размер на 594,593,519 лв. Увеличен на 147,953,595 лв. беше и общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедура за реконструкция на улици и тротоари по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Одобрени към момента са 32 проекта с общ размер на одобрената безвъзмездна финансова помощ - 55 981 498 лв. Увеличен на 119,694,418.04 лв беше и общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедура за строителство и реконструкция на общински пътища по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от ПРСР 2014 – 2020 гадонина. През 2024 г. три пъти бе увеличаван и бюджетът по процедура за енергийна ефективност по подмярка 7.2. от ПРСР. Наличният бюджет след последното увеличение е в размер на 95,112,065.67 лв. и е достатъчен за финансиране на всички подадени проектни предложения по процедурата, като вече са сключени 10 договора за финансиране, а за останалите проекти се извършва оценка на етап за административно съответствие и допустимост.
По отношение на предвидените т.нар. хоризонтални мерки от плана за действие, ДФЗ предприе следните действия:
Създадена беше организация за проактивна комуникация, поддържане на тясна връзка и оказване на съдействие на „Напоителни системи“ ЕАД при подготовка и подаване на искания за плащания по одобрени проекти по подмярка 4.3.
По мое нареждане, бе възложено на служители от отдела, обработващ проекти по публичните мерки и договарящата дирекция, да работят приоритетно по искания за плащане по подмерки 4.1 и 4.2. С това решение осигурихме ритмичност при обработката на заявените за плащане дейности и инвестиции, както и наваксване, след натрупалото се известно забавяне в обработката на подадените искания за плащане, заради участието на служители в процеса по договаряне по Плана за възстановяване и устойчивост. Допълнително, служителите от областните дирекции на ДФЗ продължават да извършват проверки за окомплектованост на исканията за плащане, постъпващи чрез ИСУН, отново с цел ускоряване на процеса по обработка.
Допълнително, бе създадена организация за проактивна индивидуална комуникация с бенефициентите по подмярка 7.2, с цел своевременно проследяване на подаването на искания за авансови плащания, а за тези с проведени тръжни процедури за избор на изпълнители и изпълнени дейности и инвестиции – подаване на искания за окончателно плащане.
През месец септември бе осъществена индивидуална комуникация с други 1 415 бенефициенти по подмярка 4.1 и 4.2. След проведените индивидуални разговори с тях бе установено, че само 565 от тях са посочили, че в периода октомври 2024 – декември 2024 г., имат готовност за подаване на заявка за плащане. Екипът на ДФЗ установи още, че много от планираните за плащане проекти в края на календарната 2024 г., включени в правилото N+3, не подават искане за плащане поради невъзможност да реализират проектите си след влошената световна икономическа ситуация и/или заради сериозното увеличение на цените, в резултат на войната в Украйна.
Освобождаването на бюджет от прекратените договори през 2024 г. обаче, не може да се компенсира с обявените нови приеми, тъй като тепърва предстои тяхното одобряване, и съответно изпълнение. Освен това, много от бенефициентите, не се отказват от одобрените си проекти, а подават искания за сключване на анекси за удължаване на срока за изпълнение на инвестициите, като по този начин се измества плащането по съответния проект за следващата календарна година.
Стандартно по инвестиционните мерки на ПРСР се разплащат между 800 и 1 200 заявки на година, миналата постигнахме рекорд от близо 2 100 разплатени заявки, тази година вече сме го подобрили. По правилото N+3, е заложено през 2024 г. да бъдат платени 870 милиона лева. За 6-те месеца на тази година са преведени 143,8 млн. лв. Все още нямаме финални данни за сумите, които ще се разплатят до края на годината, но в случай на необходимост, България ще започне процедура с Европейската комисия за признаване възникването на непреодолима сила (Force majeure), като сумите да бъдат изключени от правилото N+3, както направихме и преходната година. По този начин ще успеем да приключим всички проекти, с които се сключат допълнителни анекси.
Може ли да дадете предварителни данни дали скоро ще има плащания по ПВУ – как върви изпълнението на проектите?
Към момента вече има разплатени близо 200 заявки за плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност около 37 млн. лева. Ежедневно постъпват нови искания, които продължаваме да обработваме и разплащаме.
Колко сигнала за нарушения инспекторатът на ДФЗ е подал към европейската и българската прокуратура за последните 2 години и колко от тях са стигнали до съдебно дело?
Подадените сигнали към Върховна касационна прокуратура на България и към Европейската прокуратура, за периода от 1 януари 2022г. досега., от дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“ на Държавен фонд „Земеделие“ са следните:
През 2022 г.- 24 сигнала до компетентните органи по отношение на 39 бенефициери. До Върховна касационна прокуратура са изпратени 14 сигнала, а до Европейската прокуратура – 10 сигнала. Във връзка с изпратените сигнали, сме информирани за образувани 2 досъдебни производства от Европейската прокуратура и 2 досъдебни производства от Върховна касационна прокуратура. Уведомени сме за отказ на прокуратурата за образуване на досъдебно производство по 5 сигнала.
За 2023 г. са подадени 10 сигнала до Върховна касационна прокуратура по отношение на 18 бенефициери, както и 5 сигнала до Европейската прокуратура по отношение на 5 бенефициера. Във връзка с изпратените сигнали, сме информирани за образувани 6 досъдебни производства и за отказ от образуване на досъдебно производство по 14 сигнала, касаещи и предходен период. За 1 сигнал сме уведомени, за налагане на частично административно наказание - глоба 1000 лв.
За 2024 г. до момента са подадени 6 сигнала до Върховна касационна прокуратура по отношение на 11 бенефициера и 3 сигнала до Европейската прокуратура по отношение на 7 бенефициера. Към момента имаме информация за внесени в съда от прокуратурата 4 обвинителни акта.
Колко жалби са подадени към вас, но всъщност се явяват пропуски, допуснати от структури на БАБХ?
За 2022 г. получените сигнали на телефонна линия “Горещ телефон“, отнасящи се до компетенциите на БАБХ, са общо 27. През 2023 г. тези сигнали са 26, а през 2024 г. - 13.
Последните седмици европрокурорите обявиха, че са дали на съда немалко проекти с нарушения, в които са участвали и чиновници. Може ли да кажете колко служители са уволнени по сигнали на вашия инспекторат и колко по сигнали на земеделци?
Прекратяването на служебното правоотношение на държавен служител представлява комплексен процес, който е строго регулиран от Закона за държавния служител и други съответстващи нормативни актове. В този смисъл Държавен фонд „Земеделие“ спазва стриктно нормативните изисквания. При наличие на постъпили сигнали за извършени нарушения от служители на ДФЗ инспекторатът извършва вътрешни проверки по сигналите. В случай, че се установят извършени нарушения на служебните задължения и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, се образуват дисциплинарни производства срещу тези служители. За целта е необходимо да се оценят не само тежестта и последствията от нарушението, но и цялостното поведение на служителя, и да се спази специално установената процедура. Респективно, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се санкционира с предвидените в закона наказания, които могат да включват и уволнение.
Също така, инспекторатът на ДФЗ води проактивно взаимодействие с органите и институциите, които отговарят за противоводействието на корупцията и борбата с нея. При установени данни за корупционно поведение от страна на служител инспекторатът на ДФЗ сигнализира компетентните органи и институции – Комисия за противодействие на корупцията, Прокуратура на Р България, Европейска прокуратура. Съгласно българското законодателство, те са отговорните органи, които инициират по-нататъшни действия, процедури и производства.
През последните две години има ли промени в числения персонал на ДФЗ – колко хора работят в момента на терен и колко в централната администрация?
Според устройствения правилник на фонд „Земеделие“ от 1 януари 2023 г. числеността на персонала в организационните структури е 1693 щатни бройки. От тях в Централно управление са 779 щатни бройки, а в областните дирекции – 914. Дирекция „Технически инспекторат“ разполага с 48 бройки в Централно управление и в Областните структури на ДФЗ. Общата бройка на служителите от отдели Регионален технически инспекторат, които извършват проверки на място, е 310. От януари 2023 до настоящия момент няма промяна в числения персонал на ДФЗ.
Какъв е бюджетът за заплати и как се е променил през 2023 и 2024 г.?
Съгласно чл. 46 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., бюджетът на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 г, предвиден за разходи за персонал, е в размер на 57 743 100 лв. За 2024 г. бюджетът за разходи за персонал на ДФЗ. Завишението спрямо 2023 г. се дължи на увеличение на размера на минималната работна заплата и увеличение на максималния осигурителен доход от 1 януари 2024 г. През 2024 г. с Постановление на Министерския съвет бяха одобрени допълнителни разходи по бюджета за персонал на Държавен фонд „Земеделие“ за 2024 г. в размер на 4 985 657 лв. Средствата са предназначени за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на ДФЗ.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
