Всяко българско семейство днес ще се събере в нощта преди 25 декември, за да посрещне с молитва и изповед чудото на Рождество Христово! На Бъдни вечер огънят в огнището е свързан и с много символики, трупани през вековете – освен да топли домовете, огънят е сгрявал сърцата на българите, давал е спокойствие и светлина в душите. В очакване на Спасителя – Сина Божий, дошъл да даде нов път за човечеството.
В различни краища от страната святата нощ се нарича още Мали Божич, Малка Коледа, Детешка Коледа, Суха Коледа и др. В нощта преди Рождеството коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни, разнасят радостна вест за идването на Спасителя.
24 декември е последният ден от роджественския пост, затова на трапезата се слагат само постни ястия, които трябва да са нечетен брой. Под софрата се слага слама, напомняща за витлеемските ясли, където Дева Мария е родила Сина Божий, а най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя пред иконата на Богородица за Светата майка и за починалите в рода. После се оставя парче питка за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. Последни са домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана в символ на очаквания гост – Сина Господен.
Предричало се е, че ако сребърната пара се падне в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Задължително е на трапезата да има варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Ще припомним и гаданията на Бъдни вечер, които в представите на старите българи са неразривно свързани с времето и плодородието. Според народната метеорология каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни. Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Бъдни вечер е свързана и със забрани. Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите. Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. Пепелта от бъдника и сламата не се изхвърля.
На Бъдни вечер имен ден празнуват българите, кръстени като Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан и Божана.
