BactoFil разлага растителните остатъци и замества есенното торене

09-06-2006 г. Независимо от съществуващите забрани, за освобождаването на площите нерядко се прибягва към палежи на стърнищата. Това е най-лесното, но и най- неразумното решение. Наистина чрез палежите могат улеснят следващите почвени обработки или когато това е наложително да бъдат унищожени някои болести и вредители. Палежите обаче съществено намаляват плодородието, тъй като унищожават повръхностния хумусен слой, а също и целулозата, от която се образува в последствие хумуса. Ето защо те са неприемливи както от гледна точка на агротехниката, така и от икономическа гледна точка. Освен, че разрушават повърхностния почвен слой палежите водят до значителни загуби на хранителни вещества. С изгарянето на сламата от 1 дка пшеница например се унищожават приблизително толкова хранителни вещества, колкото се съдържат в двадесетина килограма амониева селитра. А в сламата има още фосфор, калий и други хранителни елементи. И само няколко седмици след паленето на стърнищата земеделските производители се опитват да компенсират унищожените хранителни елементи чрез ново торене. По тази причина изгарянето на растителните остатъци е оправдано само при силната им заразеност, а изнасянето им от селскостопанските площи - само ако бъдат облагородени (с оборска тор) и бъдат върнати там, откъдето взети. Използуването на растителните остатъци като средство за възстановяване на запасите от хранителни вещества обаче, задължително трябва да става със знанието за протичащите в почвата микробиологични процеси. Не е достатъчно остатъците просто да бъдат върнати в почвата. Необходимо е да бъдат и бързо разградени. Ако останат продължително време в неразграден вид, те ще предизвикат пропадане на азота, при което усвояването му ще бъде силно затруднено. Причината е, че при разграждането на биомасата се образуват значителни количества въгледвуокис, следствие на което азотът преминава във форма, която растенията не могат да усвоят. В резултат растенията изпитват в най-неподходящо време недостиг на азот, а с това се блокира усвояването и на фосфора и калия. В крайна сметка бавното разлагане на растителните остатъци вместо полза ще доведе до компроментиране на реколтата. Изводът, който се налага е, че растителните остатъци не само трябва да бъдат върнати в почвата, но и трябва престояват в нея възможно най-кратко време и да се хуминифицират възможно най-бързо. Микроорганизмите са най-ефективното средство за разлагане на растителните остатъци, много по-ефективно от уреята или който и да е друг минерален тор. Те участвуват в процесите на минерализацията на органичните вещества и образуването на хумуса, като балансират пропорцията на хранителни вещества в него. От година и половина на българския пазар се продава микробиологичния препарат (бактериален тор) BactoFil. Това е концентрат от целенасочено подбрани почвени микроорганизми, които участвуват в процесите на минерализация на намиращите се в почвата органични азот, фосфор и калий и преобразуването на лигнина в хумус. Използуван като стартерна култура BactoFil ускорява процеса на разлагане на остатъците, което протича само за 50 –70 дни. При обработката с препарата на остатъците не се наблюдава е явлението пропадане на азота, тъй като благодарение на ензимите Ureаsa и Nitrogenаsa бактериите извършват фиксация на азот от въздуха. С това те увеличават количеството на азота в почвата, противодействувайки на изменението на съотношението между този елемент и въглерода, като по този начин се огранича по време и мащаби временната загуба на азота в почвата. Технологията на разлагане с помощта на BactoFil е проста и не изисква специална техника. Тя започва с раздробяването на остатъците по време на прибирането на реколтата. Това е необходимо за да се улеснят следващите почвени обработки. Още по време на жътвата или когато прибирането на реколтата приключи и напрежението спадне (но достатъчно време преди есенните полски работи), се извършва пръскане на насечените остатъци. Пръскането може да стане с всякаква разпръсквателна техника, като целта е остатъците да бъдат обработени доколкото е възможно по-равномерно. Дозировката е 100 мл/дка, разредени в 20 –40 литра нехлорирана вода. При по-голяма маса остатъци или при почви с повишена киселинност, чието рН обаче е не по-ниско от 4,2- 4,3, дозата трябва малко да се завиши. При силно кисели почви е необходимо най-напред да се предприемат действия за нормализиране на тяхното рН и едва след това да се пристъпи към използуването на препарата. Няма опасност от предозирване, а пределната концентрация се определя единствено от икономическата целесъобразност. Не бива да се пръска и при силно слънчево греене, тъй като слънчевите лъчи имат обеззаразяващо действие. Препоръчително това да става привечер, рано сутрин или в облачно и дъждовно време. При разлагането на остатъците препоръчително е да се използува онзи вариант на препарата BactoFil, който съответствува на културата, която ще бъде засята на това място – BactoFil А, ако площта през следващата вегетация ще бъде заета от едносемеделни култури и BactoFil В, ако на това място ще бъдат засети двусемеделни култури. Ако още не се знае какво ще има на тази площ, препоръчваме използуването на BactoFil В. Веднага след напръскването остатъците трябва да бъдат заорани, като с това се цели бактериите да достигнат възможно най- бързо до естествена им среда на обитаване - почвата. То се извършва с плуг или с дискова брана на дълбочина до 10 см. На тази дълбочина бактериите получават необходимото им количество въздух. С цел икономия на гориво двете операции – пръскане и заораване могат да станат едновременно. Най- благоприятните за развитието на микроорганизмите са неутралните и леко киселите почви с рН от 5,0 – до 8,0, температура - 22 – 28 градуса по Целзий, умерена влажност и поне 1% хумусно съдържание. При тези условия бактериите са в състояние да “произведат” 8-10 кг азот, 3,5 – 4,0 кг фосфор и 3,5 – 4,0 кг калий (активно вещество) на декар за една година с което се гарантира следващата вегетация. С разлагането на растителните остатъци отпада и необходимостта от есенно торене като от това се постигат съществени икономии през следващия вегетационен период. Освен увеличаването на запасите от хранителни вещества, обработените с BactoFil растителни остатъци, подобряват съществено структурата на почвата. Всички потребители на препарата отбелязват, че само след две-три обработки се постига и осезаема икономия на гориво при оран. С това този нов природосъобразен продукт предлага ново решение за ненужната слама и другите растителни остатъци които вместо да бъдат горени могат да заменят есенното торене. Лило Тошев – управител на фирма Интеракт