Ако при досегашните си срещи със земеделските производители представителите на властта акцентираха единствено и само върху европейските и национални субсидии, през следващите три години браншът ще бъде този, който най-после трябва да диктува бъдещите политики от полето до трапезата на българина. За да сложи край на дефектите от досега прилаганото подпомагане, което постави родното земеделие на опашката по почти всички показатели в ЕС.
Няма да се връщаме много назад, само до 2007 година, когато с влизането в ЕС секторът очакваше, че ще се възползва от дълго лелеяната система за субсидиране чрез „Общата селскостопанска политика“. Вместо да „цъфнем и вържем“ обаче, за тези 17 години половината от производствата в българския агросектор силно оредяха, а днес администрацията без свян определя животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството като „чувствителни“ сектори, сякаш няма никаква вина за небалансираната подкрепа, прилагана досега. А в същото време някои чиновници продължават нагло да правят финансови инжекции по схеми с общински пасища и ливади, зад които не стоят реални бизнесмени. Да се чудиш как на този фон изобщо има фермери-ентусиасти, които осигуряват млякото за българските деца!
След огромния срив на тези сектори обаче пред заплаха е и доскоро печелившето ни зърнопроизводство. На пръв поглед изглежда, че проблемите са насложени след кризите от последните 4 години - с ковид пандемията и войната в Украйна, но след ужасяващите климатични промени едва ли днес има земеделец или животнвовъд, който да не се е замислял защо средните семейни ферми, които доскоро крепяха гръбнака на зърнопроизводството, все повече намаляват. И какво бъдеще ще има родното земеделие, ако безводието продължи да тегне на нашите географски ширини?
Добрата новина е, че на мислещите и обществено активни хора в България им омръзна да гледат как тотално разграбената напоителна система пордължава да „стои на трупчета“, а така нареченото европейско и национално подпомагане изключително трудно достига до реалните земеделци. Затова е време за нови диалог с представителите на властта. И в този диалог бизнесът със сигурност ще търси модерни администратори, които да се ангажират с проблемите на сектори и чрез прилагане на иновативните технологии да сложат край на негативните практики. През последната година видяхме как и фермерите в ЕС водят тотално нов тип преговори с Европейската комисия, отстоявайки своите интереси.
Затова и тази година ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) организира редовния си агросеминар под мотото „Следващата селскостопанска революция“. А акцентът в дискусиите ще бъде новата роля на бизнеса в условията на климатичните промени.
През трите дни от провеждането му – от 28 до 30 ноември, ще се проведат четири панела, на които се очаква да се сблъскат гледните точки на известни експерти от академичните среди и фермери-иноватори, които ще говорят от първа ръка за проблемите и нуждите на българското земеделие.
Темата на първия панел е „Държавата и земеделските производители – заедно към просперитет в земеделския сектор“ с участници: Георги Тахов, министър на земеделието и храните; Десислава Танева, народен представител, Даниел Петров, народен представител, Иван Иванов, народен представител;
Вторият панел е посветен на „Сушата срещу поливното земеделие: Ключът към еволюцията“, с участници – Петър Димитров, министър на околната среда и водите; Николай Карафизиев, директор на Дирекция “Хидромелиорации”; Димитър Мачуганов, земеделски производител; Пламен Генчев, земеделски производител;
Третият панел е на тема “Климатични предизвикателства: Как природата диктува нови правила в селското стопанство“ с участници: д-р Виолета Божанова, председател на ССА, д-р Звездомир Желев, АУ – Пловдив, Иван Събев, земеделски производител; Галин Велев, земеделски производител;
Четвъртият панел е на тема „Пазарите под микроскоп“, с участници Илия Проданов, председател на НАЗ и Артур Акопян, собственик на фирма „Севан“ ООД.
