България не използва в пълна степен потенциала на споразуменията за търговска либерализация, сключени преди и след членството на страна в Европейския съюз, което се отразява негативно върху експортния потенциал на страната. Това посочи по време на научната конференция на тема „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи. Европейска интеграция, конвергенция и кохезия“, Едуард Маринов – преподавател в Нов български университет (НБУ) и доцент в Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН. Самият форум се проведе по повод 75-годишнината от създаването на ИИИ.
В доклада си доц. Маринов даде точна оценка на участието на България в Общата търговска политика на ЕС, както и на сключените споразумения с Турция, Чили, Южна Корея, Виетнам, Северна Македония и Албания. Присъединяването към ЕС не оказва сериозно влияние върху насочеността на стокообмена на страната, не се наблюдава и съществено увеличение както на вътрешнообщностните търговски потоци, така и на тези извън ЕС, подчерта доц. Маринов. Според него промените в географската структура вътре в ЕС донякъде могат да бъдат обяснени с кризата в еврозоната, а тези извън ЕС – с глобалната финансова криза, пандемията и геополитическата нестабилност, както и с нарастващото място на нововъзникващите сили в световната икономика.
Като цяло България не реализира потенциала, който й предоставят споразуменията в рамките на Общата търговска политика на ЕС,а ние всички знаем, че двустранните споразумения са в полза на бизнеса, тъй като има тарифни квоти за износ, от които родният бизнес може да се възползва. Изводът на икономиста е, „че не се наблюдават сериозни промени в динамиката на търговията – нито в резултат от участието на страната в групата на държавите, с които ЕС има сключени споразуменията за свободна търговия, нито вследствие на сключените от ЕС нови споразумения след приемането ни за член“.
В анализа си за сключените споразумения с Южна Корея и Виетнам икономистът посочи, че преобладат приливи и отливи, които се дължат на ограничен износ, ориентиран към един единствен продукт. Що се касае за споразуменията ни с Турция и Северна Македония, които са важни заради географската близост и потенциалните възможности при евентуално бъдещо членство в единния пазар, България също не успява да оползотвори участието си в Общата търговска политика и да използва инструментите й за стимулиране на двустранните търговски отношения. Изключение прави само Албания, където износът бележи трайно нарастване, подчерта икономистът. Независимо, че изнасяме продукти с добавена стойност, обемът също не е голям, добави експертът.
Доц. Маринов смята, че една от алтернативите за България, която може да доведе до стабилизиране на добрите позиции във външнотърговския обмен в условията на глобализиращи се пазари и засилена международна конкуренция, е увеличаването на износа и „отварянето“ към нови пазари. Предприемането на такива действия от страна на държавата е още по-наложително и от гледна точка на новата вълна от търговски споразумения, които ЕС договаря, добави той.
