Днес Европейската комисия предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и Румъния заради половинчато изпълнените им задължения за събиране и пречистване на отпадъчните води в населените места, които трябва да се събират и пречистват преди заустването им в околната среда. Тези изисквания са разписани евродирективата за пречистването на градските отпадъчни води (Директива 91/271/ЕИО), като се изисква агломерациите да изградят необходимата инфраструктура за събиране и пречистване на градските отпадъчни води.
Несъбраните или непречистените отпадъчни води могат да изложат на риск човешкото здраве и да замърсят езерата, реките, почвата, крайбрежните и подземните води. България и Румъния се възползваха от дерогации, за да се съобразят с тази директива съгласно Договора за присъединяване, се посочва в мотивите за решението на ЕК, съобщиха от пресцентъра на комисията.
В България 10 градове с над 10 хиляди жители не изпълняват изискванията на директивата за канализационните системи. В 20 големи населени места отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин. В 30 големи градове България не осигурява по-строго пречистване преди заустването на отпадъчни води в чувствителни зони.
Всички тези агломерации трябваше да изпълнят задълженията си до 31 декември 2010 г.!!! Комисията изпрати на България официално уведомително писмо през юли 2017 г., последвано от мотивирано становище през май 2020 г.
В Румъния 150 големи градове (с над 10 000 жители) не изпълняват изискванията на директивата за канализационните системи. В 154 агломерации градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подходящ начин. В 155 големи агломерации Румъния не осигурява по-строго пречистване преди заустването на отпадъчни води в чувствителни зони. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят изискванията до 31 декември 2015 г.
През юни 2018 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Румъния, а през октомври 2020 г. — допълнително официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище през февруари 2022 г. Допълнителното официално уведомително писмо беше изпратено на Румъния, за да се включат големите агломерации, които не попадаха в обхвата на първоначалното официално уведомително писмо от юни 2018 г.
Комисията счита, че досегашните усилия на органите на България и Румъния са недостатъчни, и поради това предявява иск срещу България и Румъния пред Съда на Европейския съюз.
Европейският зелен пакт, с неговата амбиция за нулево замърсяване има за цел ефективна защита на човешкото здраве, опазване на околната среда и постигане на неутралност по отношение на климата. Съгласно директивата за пречистването на градските отпадъчни води държавите членки трябва да разполагат с канализационни системи за всички агломерации с най-малко 2 000 жители. Когато създаването на канализационна система не е оправдано, по-специално защото това би довело до прекомерни разходи, вместо това могат да се използват индивидуални или други подходящи системи, при условие че те постигат същото равнище на опазване на околната среда.
Държавите членки трябва също така да гарантират, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи агломерации с най-малко 2000 жители, съответстват поне на нивото на вторично пречистване (състоящо се от пречистване на органични вещества в градските отпадъчни води), преди да бъдат изпуснати в околната среда. Ако дадена агломерация зауства отпадъчните си води в чувствителна зона, тя трябва да гарантира, че те са подложени на пречистване, което е по-строго от вторичното.
Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-вече на националните органи, България и Румъния са се възползвали от значително финансиране от ЕС за пречистване на градските отпадъчни води чрез проекти по линия на политиката на сближаване.
