Въпреки раздвижването на цените на зърното на световните борси промените все още не се отразяват на българския пазар, затова и две седмици преди жътвата земеделците трудно могат да дадат категорична прогноза дали ще успеят да се спасят от бремето на последните две години, когато себестойността на производството рязко се покачи, а световните цени се сринаха и доходите им катастрофално пазат. „Тревогата на пазара на зърно не е утихнала. И макар, че отскоро наблюдаваме леко повишение в офертите за хлебната пшеница, успоредно с това световните търговци взеха да увеличават своите премии, а това не е в полза на производителите“. Това посочи пред журналисти председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов при откриването на първата за годината платформа „Ден на полето“, която този път се проведе в Южна България, в землището на бургаското село Българово.
Като подчерта, че ситуацията на пазара на зърно остава изключително несигурна, Проданов припомни, че доходността на земеделците зависи изцяло от добивите и цените, затова и надеждите на бранша са този път цените да се нормализират, за да успеятм да покрият разходите си.
През тази стопанска година разходите на стопаните се изчисляват над 200 лева. При среден добив от 500 килограма, себестойността е около 400 лева на декар, но в момента подобни оферти за изкупуване на тон хлебно зърно в България изобщо не се предлагат. Възможно е фермерите, които се намират в близост до пристанищата, да постигнат такава цена, но това не важи за останалата част от страната, посочи Проданов. И поясни, че транспортните разходи до пристанищата на земеделците във Видинско и Монтанско варират от 60 до 70 лв. на тон, затова и тяхната цена ще падне под 350 лева на тон – и всичко това при добив от 500 лв. добив от дка.
В същото време близо 60 на сто от площите с рапица в Южна България бяха провалени заради сухата зима. Затова и напролет стопаните направиха нови разходи, за да разорат нивите с рапица и тези, които имаха възможнност – да ги презасеят с царевица или слънчоглед.
До 31 май ЕК ще одобри първата промяна в Стратегическия план на България
Украинската помощ даде глъгка въздух за стопаните, но тя е изключително малка. „Всеки от нас има огромни дупки в бюджета, които се надява спешно да покрие поне с екологичните плащания. Те обаче ще бъдат изплатени най-късно до 30 юни, което си е проблем, тъй като стопаните имат нужда от средства за жътвата", разсъждава зърнопроизводителят.
На журналистически въпрос как политическата криза у нас се отразява на бранша, Проданов обясни, че през последните 3 години липсват всякакви законодателни инициативи, а това е крайно негативно за развитието на сеиктор селско стопанство. „Имаме нужда от държавни политики, но не забелязваме никакви политически дебати по темата „Земеделие“ - нито в предизборните програми на кандидатите за 50-то Народно събрание, нито по отношение на европейските политики. Това означава, че или няма разбиране за това от какво има нужда барншът, или липсва свякакъв интерес към агросектора“, заключи Проданов.
А земеделците се нуждаят спешно от намаляване на административната тежест, както и от съобразяване на зелените изисквания на Европа спрямо ситуацията, в която фермерите се намират. „Недопустимо е Европейската комисия да вземе мерки по отношение на прилагането на зелените плащания 2 години след приемането им. Смятам, че никога повече това не трябва да се допуска. И се надявам хората, които ще влязат в следващия Европарламент, да са си взели поука“, посочи още председателят на НАЗ.
Екатерина Стоилова
