Падналите значителни валежи през изтеклия 7-дневен период рязко увеличиха почвените влагозапаси в 50- и 100-сантиметровия слой. На отделни места в северозападните, централните и южните райони (Новосело – 55 литра на квадратен метър, Видин – 79 литра, Плевен – 53 литра, Кърджали - 66 литра, Сливен - 55 литра на квадратен метър) са измерени количества, близки до месечните норми за май, които преовлажниха площи със земеделски култури.
И през следващия 7-дневен период агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време, се посочва в прогноза на агрометеоролога от Националния институт за метрология и хидрология (НИМХ) Дукена Жолева. Отново се прогнозират валежи със стопанско значение и високи нива на влагозапасите в 100-сантиметровия почвен слой – над 85% от пределната полска влагоемкост.
Развитието на земеделските култури ще се осъществява с умерено темпо при средноденонощни температури, близки до климатичните норми за първата половина на май. През периода при пшеницата в полските райони ще протича цъфтеж, оплождане и формиране на зърното. При слънчогледа и царевицата ще се наблюдава листообразуване.
Очакваните валежи през периода ще създават условия за повишаване на инфекциозния фон от гъбни патогени: кафяво гниене по плодовете на ранните сортове череши, сиво гниене по ягодите, струпясване и брашнеста мана по семковите овощни видове, ръжди (кафява, жълта) и септориоза по пшеницата и др.. При лозата ще се наблюдава отделяне на реса – критична фаза за заразяване с мана и оидиум.
През периода посевите със зимните житни култури трябва да се обследват за вредители: житна дървеница, житна пиявица и при численост над прага на икономическа вредност е необходимо при първа възможност да се извърши третиране. При лозата трябва да се следи за появата на гъсениците от първото поколение на шарения гроздов молец и за повреди от акари (жълт лозов акар).
През периода не са изключва вероятността за локални градушки. Засегнатите от градушка култури при първа възможност трябва се третират с медсъдържащи фунгициди за по-бързо калциране на раните и намаляване на риска от вторични зарази с патогени.
