Започнал по времето на социализма като производител на тютюн, днес Нихат Расим от разградското село Брестовене обработва 1 800 декара в община Завет, предимно със зеленчуци плюс малко овощни градини и тютюн. През последните 40 години благодарение на тютюна той изучил и децата си, които продължават неговата традиция – дъщерята е агроном по „Растителна защита“, а синът е аграрен инженер с ориентация към биологичното земеделие. И двамата се занимават със земеделие, като синът се грижи за 65 оранжерии, а дъщерята отглежда около 300 декара зеленчуци.
За разлика от повечето си колеги, за които напоследък липсата на работна ръка се превърна в огромен проблем, при Расим това не е пречка. Първо, защото в Брестовене обезлюдяване няма – в селото живеят около 3 хиляди души. И второ, защото всички по-крупни земеделци като него ангажират активно наетите в техните стопанства. Специално той поддържа бизнес стратегия, при която има огромно разнообразие в отглежданите култури, така че да осигурява равномерно натоварване на хората, заети в неговото стопанство.
„Имало е години, в които съм стигал да отглеждам до 23 култури, включително лен, киноа, черен кимион, фъстък, сусам и др. Повечето от семената директно съм купувал от българските институти или от институти в Турция – що се отнася до нетрадиционни култури като киноа, чия или черен кимион“, посочва Нихат. В момента разработва проект за извличане на студено пресовано масло от тези култури, затова и експериментира с различни сортове. „Ако този проект се реализира, искам да видя дали сам бих могъл да си произвеждам суровината, вместо да внасям от Турция. Бих могъл също да възлагам това призводство и на мои съселяни“, планира фермерът от Брестовене.
И в Сливенско имат лоши примери от взаимоотношенията с веригите
Философията на Нихат е да открива точните сортове зеленчуци, като огромно внимание обръща и към съхранение на старите български соротове домати, пипер и др. „Убедих се, че разполагаме с много издръжливи сортове, от които колегите могат да печелят добре. Когато си уцелиш сорта и знаеш за какъв пазар го готвиш, тогава нещата потръгват. Дори при доматите има сухоустойчиви сортове, същото е при дините и пъпешите, от които може да се изкара добра реколта, стига да нацелиш правилния сорт според региона, в който се намират земите ти“, обяснява градинарят.
Сред изчезващите български сортове домати той произвежда сорта „Миляна“, сред краставиците – „Калиопа“, динята – „Мраморна“, пъпеша– „Видински коравец“, а от пипера – „Джюлюнска шипка“. „Големият плюс е, че те са устойчиви на климатичните промени. Вярно, че добивите са малко по-ниски, но аз държа на българското, защото вкусът на нашите зеленчуци е уникален и затова продължавам да ги поддържам като семепроизводство. А всеки, който е опитал от моите сортове, наистина се връща в детството си“, посочва още Расим.
Най-голямата му гордост обаче е производството на домати, които като качество са изключително добри и ги произвежда върху 200 декара. През годините е направил контакти с търговци на едро от цялата страна, така че днес познават неговото производство дори в Ямболско, Плевенско, да не говорим за близките градове Добрич, Варна, Разград и Русе. „За разлика от търговските вериги посредниците не ти извиват ръцете с хиляди изисквания и не се подиграват така с труда на малките земеделци, защото все пак постигаме нормална цена“, коментира Расим. Той дава пример от собствената си практика, който напълно го е отказал да работи с големите вериги. Подписал договор за продажба на 5,5 тона зеле с една от веригите. „От мен го изкупиха за 40 стотинки на килограм, а на щанда цената беше 1,35 лв. След време обаче ми казаха, че от моето зеле са продали само 4,1 т, останалото го бракували. И ми платиха едва два месеца след този брак“. „За мен това беше огромна подигравка с труда ми, затова днес предпочитам да подаря зелето си или да го дам за храна на животните, отколкото да го продавам на веригите. Не смятам, че трябва да си мълчим и търпим подобно отношение, затова е важно заедно да се обединим в защита на своите интереси“, категоричен е Нихат Расим. Подчертавайки, че за разлика от „колегите в другите държави, там хората като мен не се занимават с нищо друго, освен с производството. Те не пакетират, не транспортират стоката до определено място, докато ние сме поставени в ситуацията да мислим за всичко“.
В момента от всички отглеждани от него култури най-много се печели от тютюна. Това обаче се постига с най-много труд. Всяка година Расим отглежда милиони разсади и тази пролет изцяло е готов с тяхната подготовка. При тютюна в един декар се засаждат 14-15 хиляди растения. През януари е приключил с балирането и подготовката на тютюна, а от февруари е започнал с подготвката на лехите. „Така поддържам заетостта на хората, като през лятото тютюнът се бере рано, а после отиват на доматите. Така съм постигнал интегриран процес и пълно натоварване, като на ден при мен работят между 40 и 60 постоянно наети колеги. Хората разчитат на нас, защото имат сигурност и постоянна работа и така взаимно сме си полезни“, заключава фермерът от Брестовене.
Другият голям плюс на тютюнопроизводството е, че системата за изкупуването е гарантирана и още в началото на годината стопаните знаят каква цена ще получат за произведения и предаден от тях тютюн. Докато при зеленчукопроизводството градинарите нямат тази сигурност, затова и често продукцията им остава неизкупена. Да не говорим за рисковете с климатичните условия, които често водят до силно влошаване на качеството, а оттам - и до фалити в това производство. Може би затова и Расим съветва колегите си да изберат онзи сухоустойчиви сортове, които биха бил най-подходящи за техните географски и климатични региони.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
