До края на деня всички регионални подразделения на фермерските организации, членуващи в Българската аграрна камара (БАК), ще обявят дали приемат предложенията на кабинета за обезщетяване на огромните загуби на сектора, породени от украинския внос, обявени вчера от премиера Николай Денков в Министерския съват (МС). При неодобрение на резултатите от преговорите – утре, 6 февруари и членовете на БАК, и другата част от сектора, чийто митинг се провежда днес пред сградата на агроминистерството с искане за оставка на земеделския министър, ще блокират пътища в цялата страна, както обещаха още миналата седмица. Исканията им далеч не само финансови, а се отнасят и до важни законодателни промени, без които тяхното положение няма как да се подобри, припомниха от БАК.
На извънредна пресконференция днес ръководителите на 11 от общо 14-те организации-членове на аграрната камара подробно разясниха резултатите от преговорите с кабинета. Всички те признаха, че „има разбиране от страна на държавната администрация, а някои от тях частично одобряват предложения за финансова подкрепа, затова и преговорите в Министерството на земеделието и храните продължават“.
Едва в края на днешния ден обаче управителният съвет на камарата ще излезе с окончателно решение за 6-и. „Дори една организация да не е доволна от постигнатото вчера, останалите ще я подкрепят и утре ще има протести“, поясни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов.
Ето и подробностите от предложенията на кабинета, представени на фермерите при вчерашната среща в МС.
Вместо първоначално исканите от зърнопроизводителите по 20 лв. на дка за фермери с до 20 хил. дка обработваема земя, разчетите, предложени от Министерството на финансите се отнасят само за земеделци, доказали с данъчните си декларации, че през 2023 г., че са претърпели загуби. Обезщетенията ще се преведат на два транша – до края на март и до края на септември и са различни за стопаните с до 3 хил. дка ( по 20 лв. на дка) и от 3 хил. дка нагоре, без фиксиран таван (по 10 лева на декар). До края на март малките стопани ще получат по 10 лв. на декар, а тези с над 3 хил. дка земя – по 5 лв. на дка. Повторение на тези траншове ще има до 30 септември т.г.
Колкото до сектора на плодовете и зеленчуците, там ситуацията е изключително тежка, посочи Цветан Цеков, председател на Браншовата камара "Плодове и зеленчуци" и член на УС на БАК. В сравнение с украинската помощ, предоставена им през 2023 г., тази година компенсациите ще бъдат с 40% по-малки. В същото време вече трета година производителите на плодове и зеленчуци, които продават през търговските вериги, не са увеличи и с една стотинка цените, по които продават прясната си стока там. Като потребители всеки от нас знае процента на инфлацията, с която същите тези вериги натовариха цените за клиентите си. „Именно затова и при срещата си с премиера ние остро поставихме въпроса за контрола върху пазара, който е редно да извършва от държавните органи“, посочи Цеков.
Ето какво постигнаха френските фермери
От името на животновъдите председателят на овцевъдната асоциация (НОКА) Симеон Караколев поясни, че тазгодишната подкрепа за сектора съставлява 90% от миналогодишната, което е сравнително поносимо. Браншът обаче настоява за скоростно приемане на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се премахнат субсидиевъдите. „Не е нормално хора без животни да наемат държавни и общински пасища на 100 или 200 километра отстояние от местонахождението им, а реалните животновъди да нямат достъп до мери и ливади“, мотивира се той. По тази тема е постигнато съгласие, тъй като до края на седмицата промените ще минат през Консултативния съвет по поземлени отношения, съобщи в интервю за националното радио зам. Министърът на земеделието Александър Йоцев.
Мария Степанчева от асоциацията на биволовъдите наблегна на друг унизителен за животновъдите проблем, а именно играта с изкупните цени на млякото. „Унизителна е мандрите всеки път да изземват от нас всяка помощ, която договаряме с държавата. Сега се получава същото – от първи до 15 февруари цената за краве мляко спадна с 5 ст., а на биволското мляко – с 20 ст. Вече има сигнали от изкупвачи, че от 15 февруари ще има ново намаление с още 10 ст.“, сигнализира Степанчева. Мотивът на мандрите бил, че видите ли, имало свръхпредлагане на пазара. „Само, че то не е от нас, а от поскъпването на цените на сухото мляко, внасяно от Унгария и други източноевропейски държави“, посочи Степанчева. Подозренията на бранша са, че в България се внася украинско препакетирано мляко, което не е на цените на европейската продукция. Именно затова животновъдите търсят съдействието на държавата, която трябва да докаже произхода на подобен внос.
От името на пчеларите Петко Симеонов посочи, че дъмпинговият внос е причина за масово залежаване на българската продукция по складовете. Още от 2022 г. 80 на сто от пчеларите не могат да реализират меда си поради ниските изкупни цени – 3,60-3,80 лв. за кг., далеч под себестойността на производството – с 20% до 30% под разходите за производство. И тук браншът не разпознава ефект от контрола, тъй като проблемът с препакетирането на вносен мед като български е на дневен ред повече от 10 години.
Колкото до малките лозопроизводители, представлявани от Националното сдружение на българските лозари, там загубите за сектора са огромни. При сегашните изкупни цени на гроздето загубите от декар за всеки стопанин са около 500 лв. И този проблем се повтаря от няколко години, особено заради климатичните промени, посочи Атанас Василев, председател на организацията. „Ако лозарството няма бъдеще в България и се наложи изкореняване на лозята, нека поне ни отпуснат компенасции, за да се насочим към други производства“, посочи Василев.
Нихат Расим от Националната асоциация на тютюнопроизводителите припомни, че секторът изхранва основно малкия и среден бизнес, а това означава много за социалния живот в селата. Подобно на останалите си колеги и Расим представи тъжната картина със срива в това производство. От 40 хиляди производители през 2010 г. сега в страната са останали едва 8 хил. Колкото до производството на тютюн, годишно вече се произвеждат по 7-8 хил. т, при 50 хиляди – преди 14 години. Колкото до изкупните цени, те не са мръднали и на йота, въпреки че като акцизна стока приходите от цигари годишно се изчисляват на 3 милиарда лева.
Според Расим сегашните преговори с правителството са крачка напред, защото очевидно има чуваемост. Именно затова и всички представители на БАК обясниха, че преговорите с агроминистерството не са прекъснали. Въпросът е да се стигне до разумни решения, които да дадат защита на един от най-проблемните сектори в българската икономика, тежко засегнат от нерегламентирания и безконтролен внос.
Екатерина Стоилова
