Начало » Новини » Интервю
06.03.2024 г.

Мишо Михайлов: От 4 години напразно чакаме електронни паспорти за стадата, от две – мобилни кланици

Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България
Мишо Михайлов: От 4 години напразно чакаме електронни паспорти за стадата, от две – мобилни кланици

Снимка: sinor.bg

Точно преди националния празник 3 март браншовите организации от сектор животновъдство проведоха среща с министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, с когото обсъждаха въпросите на Европейската комисия по предложените от България промени в Стратегическия план. Малко преди тази среща разговаряме с изпълнителния директор на Националния съюз на говедовъдите в България Михаил Михайлов, според когото преди да се договаря каквато и да било финансова част в подпомагането, е важно да бъдат изчистени онези „административни противоречия, които пречат за нормалното функциониране на стопанствата“, защото всички знаем, че дяволът е в детайлите.

И понеже непрекъснато се говори за проблеми в подпомагането на сектора, Михайлов разкри три от уязвимите точки в бизнеса на всяко едно животновъдно стопанство – като се започне от маркирането на животните и се стигне до тяхното загробване, където фермерите имат куп задължения, разписани в наредби и заповеди. Само че в графа „ангажименти на държавния служител или на някаква фирма, избрана от БАБХ да обслужва бизнеса, животновъдите не винаги срещат онова правилно отношение, каквото виждаме в други европейски държави. Особено що се отнася да управлението на тези процеси, извършвани чрез електронната система ВеТИС (третата уязвима точка), където изоставането в цялостното й завършване е направо критично.

Като председател на съюза на говедовъдите и от досегашните разговори, които браншовиците са имали с министерството на земеделието (МЗХ) агенцията по храните (БАБХ), Михайлов знае, че още преди 4 години е подготвен софтуер за електронните паспорти на животните във ВеТИС, до които обаче имат достъп само ветеринарните лекари, като тази информация остава скрита за самите фермери, което го няма никъде в останалите държави в ЕС. „Получава се така, че все едно във вашата къща да се разпорежда някой друг, а вие да не знаете какво става. И едва, когато отидете в земеделската служба, тогава лъсват проблемите“, заключава говедовъдът. Затова е редно според него да се сложи ред в трите уязвими точки – идентификация на животните, загробване и електронна система.

Ако искат фермерите да са изрядни, те трябва да спазват три важни срокове след всяко раждане на телето – това са 3 дни, 7 дни и 20 дни, обяснява Михайлов. „До третия ден те трябва на хартиен носител (дебело подчертавам да е на хартия) да впишат данните за раждането и да ги пратят на ветеринарния лекар, защото ако го направят с СМС по телефона, после има вероятност да не могат да докажат, че са го направили, защото интересите се преплитат. До 7-я ден телето трябва да е маркирано, а на 20-я ден, което е изключително важно, то задължително трябва да има паспорт. И ако той бъде издаден например на 21-я ден, имаме непотвърдена информация, че съществува европейски регламент, според който на фермера няма да му бъде изплатена обвързаната подкрепа, което за българските условия е голям проблем. Защото поради несъвършената ни система близо половината от българските говедовъди не успяват до 20-я ден да извадят тези паспорти, но за това има обяснение“, подчертава браншовикът.

Износът на месо от страната е друг въпрос, за който се търси административна помощ

Първият проблем, върху който Михайлов се спира, е свързан с маркирането на животните (поставянето на ушните марки), защото това е тяхното кръщелно свидетелство и всичко започва от него. Само че за разлика от Германия например, където процентът на дефектните ушни марки е само два-три, то в България статистиката достига над 30%. Тази диспропорция си има своето обяснение и е свързана с няколко причини.

Сред обективните фактори ушните марки да се оказват дефектни е в тяхното качество, още повече че преди да бъдат пуснати на пазара, те задължително биват проверявани от БАБХ. „Колегите обаче често се оплакват, че има най-различни марки – с метални или пластмасови накрайници, някои от които се разкопчават още на втория ден и падат. Вторият проблем е в човека, който поставя тези марки. Нормативите са дали свобода това да го правят не само ветеринарите, но също фермерите или трети лица. Само, че немалка част от фермерите не поставят правилно марката на мъжкото или женско теле, защото се поставят на различна страна - и стават грешки. Затова животновъдите настояват администрацията да обърне внимание на проблема с качеството, защото покрай умишлените нарушения – с поставянето на ушни марки от умрели на млади животни, некачествените ушни марки са пречка за получаване на субсидиите.

Но най-обременяващото задължение за фермера е да получи паспорта на животното от обслужващия го ветеринар и в същия ден да го занесе до общинската ветеринарна служба, така че този номер да бъде вписан в регистрите на ВеТИС. И ако ветеринарят се намира на 30 километра от неговата ферма, а службата – на 50 км в друга посока, то само за един паспорт животновъдът губи цял ден. Но ако след два или пет дни му се родят още телета и той е длъжен да измине тези разстояния за пети или десети път, тогава затруднението за колегите е огромно. Именно затова масово фермери прилагат следната вредна пракитка - понеже имат доста раждания в определен период от годината, те чакат да изродят всички телета и едва тогава накуп пращат данните за раждането. На много места в страната администрацията е организирала нещата така, че наистина фермерите да не бъдат потърпевши, само че на други места – не го решават. Затова е важно да има нова нормативна уредба, която да бъде в помощ на стопаните, категоричен е Михайлов, който е обяснил този проблем и на сегашния земеделски министър.

Последният етап с умъртвяването на животните и тяхното унищожаване също е свързано с редица нормативни неуредици, поставящи капани за фермерите, които очакват правилно решение от страна на администрацията.

Още преди две години съюзът е дал предложение за създаване на мобилни кланици, които да решат проблема с реализацията на месото в планински райони, които са трудно достъпни за колите на стационарните екарисажи. „Винаги съм се питал как може навсякъде в Европа да имат развита система на мобилни кланици, а у нас – да няма“, посочва Михаил Михайлов. Според наредбата в рамките на 90 минути след заколването животното трябва да стигне до кланицата и да бъде тренажирано. „В Швейцария го направиха още по-модерно. Вървят два фургона – в единия се извършва клането, а другият е хладилник. Така в рамките на един ден може да се заколят 20 телета в даден планински регион“. И докато не бъде решен този проблем, родните фермери ще колят и продават незаконно животните си на роднини и съседи. А това означава неплащане на данъци и незаконна търговия, която животновъдът прави по принуда.

Проблемът с екарисажите пък е причина стопани в отдалечени райони, които не могат навреме да транспортират умрелите си животни до екарисаж, да сменят номерата на животните – от умрялата крава на 10 години, слагат марката върху новороденото теле. „Затова е смешно, когато нашите фермери се жалват, че животните им били умирали на 15 години, когато всички знаем, че максималната възраст научно е доказана – 12 години за месодайните крави, и 10 години – за млечните. Имаме научни анализи за млечните породи, от които се вижда, че от 40 хиляди крави само 90 животни са над 10 годишна възраст“, заключава Михайлов. С надеждата, че поставените дотук проблеми ще намерят скоростно решение. Остава да проследим как ще продължи диалогът между животновъди и администрация във връзка с изложените дотук „детайли от практиката на родните стопани“.

Всички знаем, че само преди месец беше обявена обществена поръчка за нова електронна система, която да следи процеса от раждането на животните до продажбата на суровото мляко и месото в супермаркетите „От фермата до трапезата“. Със сигурност, преди това министърът на земеделието трябва да си отговори на въпроса защо при съществуваща система за електронните паспорти и досега администрацията в БАБХ не е осигурила достъп до тези данни за регистрираните животновъди. Същото се отнася и за подпомагането на проекти за мобилни кланици, които също биха разрешили маса проблеми за дребните стопани. Все дълбоки пропуски в системата, за която през последните 10 години браншовиците не веднъж са сигнализирали.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Мишо Михайлов: От 4 години напразно чакаме електронни паспорти за стадата, от две – мобилни кланици
4005
 

Последни материали
Виж
Производителите на „Странджански манов мед“ получават 18 000 лева помощ de minimis
9 млн. лева получават развъдните асоциации през 2024 г.
Размерът на подпомагането е до 200 лв. на заклано говедо
1,1 млн. лева одобри ДФЗ за реализация на българско говеждо месо
Максималният бюджет на помощта до 2029 г. e до 30 000 000 лв.
ДФЗ насочи 5 млн. лева за борба с вредители по лозата
БАБХ
Започват проверките по морските курорти и капанчетата
Фитофтората вече нападна доматите
Свързани материали
Виж
Практика
Какво да правим с въздушните корени на орхидеите?
Контрол при издаването на ушните марки
Екшън план срещу мнимите стада по селата
Нормативни промени
Отпада необходимостта за индивидуално маркиране на свинете за клане от големите ферми
Християнски празници
На Архангеловден се пекат рангеловските хлябове
Предизборно
Евродепутат с питане към Еврокомисията за ушните марки на овцете и козите
Промени в наредбата за идентификация
От средата на 2019 година животните ще имат два вида ушни марки за проследяване
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини