Начало » Новини » Интервю
27.10.2023 г.

Михайлов: Липсата на ваксинация спира износ за Албания, ще търсим пропуснати ползи от държавата

Изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България
Михайлов: Липсата на ваксинация спира износ за Албания, ще търсим пропуснати ползи от държавата

sinor.bg

Огромна част от земеделските производители (растениевъди и животновъди) останаха крайно изненадани от искането на част от животновъдите да протестират в деня на изборите, защото според някои представите на бранша не били получи обезщетения заради Украйна. Темата беше приключена, след като се разбра, че недоволството е продиктувано от факта, че Европейската комисия наложи таван от 250 хил. евро за украинските компенсации, а големите животновъди са го достигнали при първото плащане, следователно агроминистерството няма как да осигури още компенсации за фермите. А последните плащания бяха само за стопани, които не са достигнали наложения таван.

В тази връзка земеделският министър Кирил Вътев постави искането на страната пред Съвета на ЕС и пред еврокомисаря Януш Войчеховски ЕК да бъде направено изключение на българските фермери, като максималните суми за компенсиране заради тази криза бъдат увеличени. Отговорът от ЕК обаче все още се очаква.  

Дискусиите между Министерството на земеделието и храните и браншовите животновъдни организации обаче имат и редица положителни елементи, които не се отричат от фермерите. В тази връзка Синор.бг потърси мнението на Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България, с когото коментирахме не толкова протестите, колкото натрупаните досега проблеми, за които тепърва ще се търсят решения - и то в диалог с администрацията.

Г-н Михайлов, в каква посока смятате да вървят дискусиите с управляващите за политиките в сектора?

Ще припомня, че членовете на Националния съюз на говедовъдите в България са основно големи ферми, които дават около 40-50% от млякото на България. И благодарение на тях всички ние все още имаме българско мляко, което се преработва от мандрите. Искам обаче да наблегна на факта, че най-после трябва да се сложи край на големия спор „малки, големи или средни стопанства”, защото реално помощта, която Европа отпуска не е за ферма, а за отглеждано животно. И това подпомагане е важно, за да могат хората да осигурят фуражи за изхранването на стадата си.

Големият проблем в България е, че вечно се прави разделение между бизнесите, което не работи в услуга на никой. Повтаря се една и съща „мантра”, че на големите животновъдни стопанство им е много лесно за разлика от малките. А това не е така. Потребителите трябва да знаят, че, ако до миналата година имаше разделение в изкупните цени на млякото от малките и средни стопанства и на големите ферми и тя беше в полза на вторите. От тази година обаче мандрите плащат почти поравно за получената суровина. По-рано литър мляко се изкупуваше от големите ферми по 1,20 лв., а от малките и средните – по 80 ст. Тази година цените за големите стопанства се сринаха до 85 ст., докато за малките стопанства останаха същите – 80 ст. Така че за големия животновъд спадането на доходите с по 40% за литър мляко си е сериозен проблем. В същото време преработвателните предприятия от тази година свиха рязко количествата сурово мляко, което купуват от бранша. Мои колеги все повече съобщават как имат неизкупени по 5, 6, дори 10 тона на ден и се чудят какво да ги правят.

Вместо да се протестира, е важно да се помисли точно какво да се направи, за да може и българските животновъди да започнат да получават адекватна държавна подкрепа, както това става в другите европейски държави. От 2020 г. досега единственото, което се случва като комуникация между колегите от млечно говедовъдство и администрацията е да се прилага формулата за анализ на загубите и за спешни мерки при криза. Но накрая се приключва само с изплащането на едни пари, които са крайно недостатъчни да решат проблемите ни.

Какви са практиките в другите държави?

Това, което трябва да се направи според мен, е да има система от инструменти, които да бъдат задействани при такава криза като тази от март месец тази година, когато цените на суровината се сринаха. Тогава за литър мляко те паднаха под 20% от себестойността ни. А за нас е критично дори когато да паднат със стотинки. И никой от нас не знаеше какво да прави. Докато в много европейски държави има инструменти, които се задействат автоматично. И те не са само финансови.

Два са вариантите за помощ при кризи – или директни субсидии, или друг тип инструменти. Най-добрият, който успешно се прилага и в Германия, и много други европейски държави, е да се намали млекодобивът. Фермерите спират да доят кравите, а количествата мляко, което са предавали по-рано, продължават да им се плащат, но на по-ниска цена – примерно вместо по 80 стотинки по 50 ст. Така общите обеми сурово мляко на пазара намаляват и свръхпроизводството се ограничава. Цените отново се вдигат и пазарът се успокоява.

Кооперативният принцип на производство в ЕС също е силно развит, затова и другият инструмент, който се прилага, е с отпускане на субсидии. В Германия този вид компенсиране върви на три нива – първият е с покриваване на загубите от ниската изкупна цена. Ако себестойността на фермера се е увеличила с 15% от пазарната цена, получават подкрепа, колкото да не фалират. Ако себестойността стигне 25% над изкупните цени, се прилагат други инструменти. Когато вече стигне 30% висока себестойност, тогава фермерът отива на фалит. Дават му се компенсаторни средства, за да започне обучение за друг вид бизнес или работа като наемен работник.

Според мен управленците наистина трябва да помислят как да пренесат чуждата практика, за да са в реална полза на животновъдсството.

Добрата новина е, че имаме уверение за скорошна среща със земеделския министър, на която да обсъждаме варианти как да преминем на по-високо ниво на селекция – по генотип на майката. Въпреки че в Европа тази селективност се прилага от 20 години, това за България са модерни теми, но крайно необходими, ако искаме да сме конкурентни. Освен селекцията ще поставим и други въпроси, които нямат нищо общо със субсидиите, но за това ще говорим друг път.

Какво е мнението Ви по подготвяното ново законодателство, което би стимулирало животновъдите при ползването на пасищата?  

Пасищата са една безкрайна тема. Но според мен в близките 15-20 години няма да имаме истински пасища в страната и няма как да разчитаме на тях, защото причините са много. И една от основните е, че малка част от нашите пасища са наистина пасища. Не можем да ги сравняваме от онези картинки с алпийските ливади. В Западна Европа голяма част от малките и средни фермери разчитнат основно на пасищата, където се сеят специални фуражни треви, осигуряващи високата млечност за стадата. Докато при нас, с малки изключения, след 15 юли всичко по ливадите и пасищата е изсъхнало.

Има някои колеги, които сеят необходиимчте смески, но кой ще вземе пасище с рента само за 5 години и ще хвърли скъпи семена, които после да хариже на другиго? От друга страна, според така наречените ДЗЕС-е има периоди в годината, когато не трябва да има тревостой и ако един фермер е инвестирал в скъпи смески, какво прави? Ще дойдат инспекторите и ще го глобят, само защото иска да направи икономически изгодна инвестиция.

Според мен всичко това трябва да се вземе предвид, ако искаме да сложим ред при това земеползване. Вчера минах през района на Петрич и се спрях да разгледам балите по полето. И за мой ужас видях, че те не стават и за тор. Някаква чернилка имаше вътре, кой знае какви зарази има вътре - не можеш да познаеш слама ли е, сено ли е? Но сигурно ги взимат, ако им ги дават без пари. Това обаче не е храна за животните. Затова и не искам да коментирам темата с пасищата – много има да се работи, за да постигнем търсенето.

Кои според Вас са най-належащите проблеми в бранша, които биха могли да се решат бързо?

Животновъдните организации поставихме неотдавна проблема с ненавременните ваксинации, които се извършват от БАБХ по профилактичната програма, в резултат на което фермерите губят. При нодуралния дерматит например, всички знаят, че ваксината трябва да се сложи през март-април, така че, когато през май комарите пренасят тази зараза, животните да бъдат защитени. Тази година обаче ги ваксинирахме юли месец, когато е напълно излишно. А опитът показва, че когато тази ваксинация закъснее, животните или абортират, или се разболяват. Това засегна много колеги.

От друга страна, неналичието на ваксини по всяко време от годината може да провали сделки, които животновъдите договарят. И така загубите да са големи. Ще дам пример, който за щастие беше разрешен със съдействието на министъра на земеделието Кирил Вътев, така че колегата не понесе щети. А той беше спазарил да бракува стадото си и да го даде в кланицата на много добра цена – договорката беше за 3 050 лв. на животно. Но точно тогава се оказа, че кравите не са ваксинирани и няма в наличност. А, за да ги продаде, ваксинацията е задължителна. Дори да имаше ваксина, след имунизацията 28 дни тези 100 животни не могат да излязат от фермата. И човекът щеше да загуби страшно много пари – близо 30 хиляди лева, за да храни 28 дни кравите си само защото ваксинацията не е станала навреме. А и търговецът можеше да се откаже от сделката. След като информирахме министър Вътев за този проблем, със заповед беше разписано едно много разумно решение, според което неваксинирани животни, натоварени на камион, може директно да бъдат транспортирани до кланиците.

В момента изникна нов проблем – имаме търсене за износ на телета за Албания и Косово, но поради ненавременната ваксинация ние сме блокирани. Цената, която търговците предлагат е приемлива за нас, но липсват много ваксини, които не са доставени навреме и стадата няма как да бъдат експортирани. Именно затова браншовите организации сме се обединили около решението, че ако държавата не започне да изпълнява законните срокове за тези ваксинации, ние ще търсим правата си по съдебен ред за пропуснати ползи.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Михайлов: Липсата на ваксинация спира износ за Албания, ще търсим пропуснати ползи от държавата
9382
 

Последни материали
Виж
Очаква се ДФЗ да утвърди бюджет за обезщетенията
Над 20 хил. дка и над 250 пчелни семейства са опожарени в община Болярово
В СЕУ вече се подават заявления за авансово плащане по интервенцията „Преструктуриране и конверсия на лозя“
Във ферма с над 49 000 животни в iеверна Добруджа
Потвърдиха първо огнище на чума по дребните преживни животни в Румъния
За капак и поливането е ограничено заради недостига на електроенергия
И в Украйна зеленчуците се пържат на полето
Текат масови проверки за чума по овце и кози в Гърция
Мнението на бранша
Петков: Само мегаагенция може да организира изваляването на облаците от Черно море над Добруджа
Свързани материали
Виж
Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България
Мишо Михайлов: От 4 години напразно чакаме електронни паспорти за стадата, от две – мобилни кланици
Християнски празници
На Архангеловден се отбелязва съборното единство на ангелските чинове
Честит празник на работещите в месопреработването!
Арахангел Михаил е пазител на душите и борец против злото
Християнски празници
Честит Архангеловден!
Християнски празници
На Архангеловден се пекат рангеловските хлябове
Съпредседател на Националния съюз на говедовъдите
Михаил Михайлов: Върху фермерите се стовари огромен административен натиск
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини