Фермерските протести в цяла Европа заставиха лидерите на Европейския съюз да обърнат внимание на някои недостатъци в общите политики за земеделие и търговия. От декември 2023 г. насам бушува недоволството на стопаните в цяла Европа, като повечето искания са общи в държавите-членки.
Отговорът на ЕС дойде от високите етажи на управлението след последното заседание на Съвета на ЕС, когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ще инициира мерки за облекчаване на административната тежест на ОСП, ще защитава законните интереси на земеделските производители в търговските преговори с трети страни и ще гарантира равни условия по отношение на стандартите за производство, както и че ще се вслуша в гласа на фермерите в рамките на стратегическия диалог за следващата реформа на ОСП.
В една от социалните мрежи Урсула фон дер Лайен посочи: „Фермерите от ЕС слагат храна на нашата трапеза – най-добрата и най-здравословната в света. Ние ги подкрепяме с 386,7 милиарда евро от Общата селскостопанска политика. И в трудностите намираме общи решения. Днес Европейската комисия предлага едногодишна дерогация от правилата на ОСП за угарите.“
В общи линии преразглеждането на седемгодишния бюджет на ЕС - Многогодишната финансова рамка – предвижда леко намаляване с 1,1 милиарда евро на средствата от Общата селскостопанска политика и кохезионната политика от 2023 г., като най-съществено се орязва подкрепата за реклама на селскостопанските продукти в трети страни. Субсидиите за фермерите обаче няма да бъдат засегнати.
Протестите във Франция стихват
Протестите на стопаните във Франция получиха широка обществена и медийна подкрепа. Националното правителство се вслуша в исканията на фермерите и обяви нови мерки, които ще повишат доходите на стопаните, ще облекчат правилата за земеделие и ще се съсредоточат върху проблема с нелоялната конкуренция от чужбина.
В отговор на протестите, които блокираха улиците на Париж, министър-председателят Габриел Атал заяви: "Един въпрос в момента се задава в цяла Европа: има ли бъдеще за нашето земеделие? Разбира се, отговорът е да." Атал обеща, че няма да има нова забрана на пестициди „без решение“ и каза, че Франция се отказва от намерението да забрани употребата на някои пестициди, които са разрешени в ЕС. Също така премиерът обяви, че правителството незабавно забранява вноса на плодове и зеленчуци, идващи извън ЕС, които са третирани с тиаклоприд - инсектицид, който понастоящем е забранен в блока.
Франция ще предложи създаването на "Европейски контролни сили" за борба с измамите, особено по отношение на здравните разпоредби и борбата срещу вноса на хранителни продукти, които противоречат на европейските и френските здравни стандарти, посочи Атал и потвърди категоричната позиция на страната си, че се противопоставя на условията за подписване на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур.
Габриел Атал също така обяви нов пакет от средства в размер на 150 милиона евро за животновъдите, както и намаляване на данъците върху фермите, които се прехвърлят от по-старите поколения към по-младите. Министърът на земеделието Марк Фесно пък обяви отпускането на 2 милиарда евро за заеми за нови фермери, които са решили да започнат да се занимават със земеделие и животновъдство, предаде euronews.com.
Също така правителството удвоява броя на проверките, чиято цел е да бъдат санкционирани големите хранителни вериги, които не спазват закона от 2018 г., предназначен да гарантира, че на фермерите се плащат справедливи цени. Компаниите, които не спазват изискванията, могат да бъдат глобени с до 2% от приходите си от продажби.
Двата големи синдиката на фермерите във Франция определиха тези мерки като „осезаем напредък“ и обявиха, че изтеглят блокадите на пътищата в цялата страна.
Отворен остава въпросът за субсидиите в Германия
Най-голямата опозиционна партия в Германия, консервативната Християндемократически съюз (ХДС), блокира насроченото за 2 февруари решаващо гласуване на федералния бюджет за 2024 г., което трябваше да успокои фермерите, които настояват за увеличаване на националните средства за земеделие. Първоначално беше планирано бюджетът за 2024 г. да премине през Бундестага и Бундесрата в един и същи ден, но докато Бундестагът гласува в полза на законопроекта, Бундесратът поради намесата на ХДС реши да отложи гласуването на онази част от бюджета, която предвижда съкращения на субсидиите за дизела.
Тъй като следващото заседание на Бундесрата е насрочено за 22 март, официалното приключване на враждата между правителството и фермерите може да се проточи още близо два месеца. Освен това Бундесратът все още може да задейства законодателен процес на медиация между партиите, който би забавил допълнително окончателното решение, посочва изданието Euractiv.
Фермерските организации използваха новината, за да подновят натиска върху правителството. „Спечеленото време сега трябва да се използва разумно“, каза в четвъртък Йоахим Руквид, президент на Асоциацията на германските фермери (DBV) - най-влиятелната земеделска асоциация в Германия. Той повтори призива на стопаните, бюджетните съкращенията да „отпаднат от масата за преговори“.
Умора от протестите
В същото време фермерите изглежда са уморени от протестите, които периодично се повтарят от края на 2023 г. по улиците на големите градове в страната. Митингите получиха голямо медийно внимание и достигнаха своя връх в средата на януари в Берлин, а оттогава са все по-регионализирани. В преговорите с правителството фермерските асоциации успяха да постигнат леки отстъпки, но не и да наложат пълно оттегляне на предложенията за съкращения на бюджета. При това решението за намаляване на субсидиите не е същината на проблема, пред който са изправени много фермери, а именно високото ниво на регулация и бюрокрация, което е проблем в целия ЕС.
В отговор на протестите правителството обеща да намали бюрокрацията и да засили позициите на фермерите при договаряне на цените с търговците на дребно на храни. „Наистина има твърде много бюрокрация“, каза канцлерът Олаф Шолц (Социалдемократическа партия, Социалисти и демократи) по време на селскостопанското изложение „Зелената седмица“ в Берлин, докато министърът на земеделието Джем Йоздемир от партията на Зелените обеща да се занимае с „пазарната сила“ на супермаркетите.
И все пак засега правителството няма конкретен план за действие, а само обещания и като че ли не се наблюдава достатъчно основание протестите да прераснат в по-широко политическо движение, както отчасти се случи в Холандия. Това вероятно се дължи на факта, че секторът е твърде разнороден и има твърде много конфликти на интереси между по-малки и по-големи асоциации.
