Само ден, след като ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) излезе с декларация за спешна среща с премиера Николай Денков и представители на кабинета за обсъждане на належащи въпроси, свързани с европейските политики, днес от 16 часа екипът на земеделския министър Кирил Вътев ще се срещне с ръководството на организацията, за да обсъдят петте искания на бранша. Това съобщи в интервю за националното радио председателят на НАЗ Илия Проданов.
Декларацията беше подготвена и депозирана електронно в агроведомството и до медиите още на 13 януари. Голяма част от членовете на НАЗ имат сериозни забележки по отношение на бъдещето на зърнопроизводството, което продължава да се огъва от сътресенията на пазара, породени след войната в Украйна.
Именно затова и от НАЗ настояват в бюджета за тази година да бъдат включени приблизително 400 милиона лева държавна помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. Искането е средствата да се преведат за отглеждане на петте основни култури - пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, като на декар стопаните да получат около 20 лв., посочи Проданов. И добави, че това няма да повлияе върху подпомагането за другите сектори, напротив, „поради тавана на помощта от нея ще се възползват основно малките и средни фермери”.
Другият огромен проблем е свързан и с еврорегламента за въвеждане на новите автономни търговски мерки и отстъпки при вноса на земеделски стоки от Украйна, който тепърва ще се обсъжда в Съвета на ЕС и който ще засегне целия ЕС, не само източноевропейските държави. От НАЗ настояват за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.
Родният бизнес настоява за изпълнение и на други негови искания, поставени още след протестите от септември 2023 г. Те са за промени в чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи; за промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя; за приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени и за пхриемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи.
От НАЗ настояват напояването да бъде поставено като стратегически национален приоритет.
Фермерите изискват и промени в някои от екоизискванията, а именно през 2024 г. да продължи дерогацията за прилагане на изискванията по двата стандарта за добро екологично състояние ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8 – за ротация и диверсификация на културите и оставянето на земята под угар. Идеята е да няма задължителност в размера на прощите, които да не се обработват, тъй като климчатичните промени все повече влияят върху земеделските добиви.
Петото искане е България да отстоява на европейско ниво позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.
Ще припомним, че родните фермери бяха изключително впечатлени от протестите на колегите им в Германия, въпреки че основният повод за недоволството там е отпадането на държавната помощ за горивата и някои данъчни промени. Припомняме, че днес германската столица ще бъде блокирана от трактори и тежка техника, като тези протести се подкрепят от цялата германска общественост.
Дали родните земеделци ще получат отговори на своите искания или ще се готвят за протести и у нас, ще се разбере от днешната среща в Министерството на земеделието и храните.
