България има капацитета и потенциала да постигне продоволствена независимост, но много неща трябва да се променят, за да се случи това, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред Българската национална телевизия. „Един от първите най-важни фактори, с които сме се захванали, е липсата на напояване. България напоява 0,7% от обработваемата си земеделска земя, което – смело можем да кажем – е нула. Като извадим оризищата, и почти клоним към нула. И тук големият проблем е, че имаме много тежък разрешителен режим, който се управлява от 4-ите басейнови дирекции. Моето мнение, споделено и от доста колеги и вече водим разговори с министерството, имаме и подкрепа от Министерския съвет, е да няма разрешителен режим за вода за напояване, а да бъде задължена държавата да обезпечи земеделските стопани с вода за напояване“, подчерта Вътев.
Той уточни, че всъщност има частично напояване. „Има дори земеделски стопани, които след като са си покъсали нервите в разрешителния режим, сами са си направили напояване, пък оттам ги глобяват. Има неща, които трябва да бъдат урегулирани нормативно“, смята министърът.
Според него учудващо е как България прави земеделие толкова години без напояване. „Е, какво очакваме? Как да имаме добри добиви? България има потенциала, правила го е исторически назад във времето, да изхранва 40 млн. души население. Абсурдно е да внасяме плодове и зеленчуци!“, категоричен бе той.
По данни на годишния доклад за развитие на земеделието през 2022 г. от „Напоителни системи” ЕАД са полети общо 274 800 дка, като за това са подадени водни маси в размер на 266 637 хил. кубически метра, включително 101 771 дка ориз с 241 286 хил. кубически метра водни маси. Общо полетите площи са с около 3% по-малко в сравнение с 2021 г. Цените на услугата „доставка на вода за напояване“ за фермерите обаче се промениха доста, между 17% и 139%, което е непосилно за тях.
Освен това Вътев смята, че липсват правила за търговия със земеделски продукти и храни. „Има достатъчно емблематични примери на един и същи продукт вносен, който струва 3-4 пъти, по-малко, отколкото в България, произведен в тези страни. Това са аномалии, които не са нормални, и това показва, че има липса на правила за търговията със земеделски продукти и храни“, посочи той.
Министърът съобщи, че подготвяният законопроект за търговия със земеделска продукция вече е раздаден за обсъждане от браншовите организации, включително и в Сдружението за модерна търговия. Той изтъкна, че законопроектът не иска да удари никого на пазара. „Той иска да въведе правила, които да защитят производителя на първична земеделска продукция. Има аномалии тук, които трябва да бъдат регулирани чрез правила, не говорим за регулиране на цените по административен път“, обясни Вътев.
„ Спецификата на българския пазар е 70% от продажбите да са промоционални, което не е добре нито за търговците, нито за производителите. Затова са нужни правила, които да въведат наистина регламент на търговските взаимоотношения по цялата хранителна верига от полето до рафта в магазина“, коментира той. По думите му у нас инфлацията при храните е 2 пъти по-висока именно заради тази специфика на пазара. „Той се доминира от изключително мощни търговски субекти, които имат силата да налагат това, което поискат“, посочи Вътев.
За него винаги водещо е било качеството и цената е функция от качеството. „Потребителите са достатъчно информирани, интелигентни, да различават качеството, защото, като погледнем, водещото изискване на европейските регламенти е храните да бъдат безопасни. В това отношение България е един от отличниците на Европа с най-малко хранителни натравяния. Това е един от водещите показатели, изключително инцидентни, особено през лятото. Ние нямаме такива сериозни проблеми с хранителни натравяния, което веднъж показва, че производителите много сериозно носят своята отговорност за безопасността на храните, а от друга страна контролните органи си вършат работата“, изтъкна министърът.
Той отбеляза също, че в Европа влизат генетично променени организми (ГМО), но никой няма здравословни проблеми. „В Европа влиза ГМО соев шрот, защото соята почти 100% е ГМО, включително и царевицата клони натам, но извън Европа. В Европа ГМО не се произвежда, но се внася от страни като Бразилия, САЩ, фигурира във фуражите и още не съм забелязал някой да е придобил вследствие на това някакви здравословни проблеми“, твърди Вътев.
Той уточни, че не одобрява и не лобира за ГМО. „Много важно е да се прави разлика между ГМО и новите геномни техники. Веднага се намесиха хора, които нямат никаква представа и представиха новите геномни техники като ГМО, но каква е разликата? При ГМО имаме внасяне на външен нетипичен ген, за да получим определено качество. Баналният пример е ген от риба в домат, за да бъде доматът лъскав, устойчив и да трае дълго. Не мирише на риба, но не мирише на нищо. При новите геномни техники те по-скоро кореспондират с естествената селекция. Един сорт, който как се получава – опрашване между два сорта от един и същ вид, дали е слънчоглед, дали е пшеница, няма значение, два различни сорта се кръстосват, майчина и бащина линия, и за да се получи накрая устойчив хибрид“, припомни министърът. По думите му на науката са необходими между 8 и 12 години, за да може да се направи подобна селекция – да бъдат изберат точно тези растения, отговарящи на желаните качества, а с новите геномни техники този период може да се съкрати, увери той.
Преди дни България гласува „въздържал се“ на Съвета на министрите по земеделие и рибарство по предложението за регламент за растенията, получени чрез новите геномни техники, и храните и фуражите, произведени от тях. Позицията на България бе такава, тъй като се отчита политическата чувствителност по темата и обществената нагласа по въпроса, обяви тогава Вътев.
Той засегна и наболелия въпрос с вноса на сухо мляко от Украйна, от който страдат българските животновъди. „В момента не внасяме слънчоглед от Украйна, макар че е разрешено, но Украйна не продава, защото си зареждат техните предприятия. Влиза сухо мляко, което е проблем за нашите животновъди, които произвеждат мляко, но и то е освободено. Никой обаче не може да регулира пазара“, подчерта министърът. По данни на министерството на земеделието и храните засега през година у нас са влезли над 15 хил. тона сухо мляко и над 970 хил. тона слънчоглед.
Според Вътев България е осигурила абсолютно всичко условия да функционират безпрепятствено коридорите на солидарността и транзитните продукти на Украйна могат да стигат до пристанища в Гърция и до Хърватия, защото по думите му нашите пристанища нямат такъв капацитет.
