През февруари 2022 г., докато Русия настъпваше към Киев, Александър Дмитриев осъзна, че знае как да спре руските танкисти: да пробие дупка в язовира, който задушаваше река Ирпин североизточно от столицата, и да възстанови отдавна изгубената блатиста заливна низина.
Идеята на Дмитриев проработи. „По принцип това спря руската атака от север“, каза той.
Три години по-късно, този акт на отчаяние вдъхновява страните по източния фланг на НАТО да обмислят възстановяването на собствените си блата – сливайки два европейски приоритета, които все повече се конкурират за внимание и финансиране: отбраната и климатът. Това разказва в свое проучване европейското издание на „Политико“, което цитираме със съкращения..
Усилията на ЕС за борба с глобалното затопляне разчитат отчасти на помощта на природата, а богатите на торф блата улавят затоплящия планетата въглероден диоксид също толкова добре, колкото и потапят вражески танкове.
И все пак половината от блатата в ЕС се източват, за да се създаде земя, подходяща за отглеждане на земеделски култури. Изсушените торфища от своя страна отделят парникови газове и позволяват на тежкотоварните превозни средства да преминават лесно.
Някои европейски правителства сега се чудят дали съживяването на болните блата може да реши няколко проблема едновременно. Финландия и Полша заявиха пред Политико, че активно проучват възстановяването на блатата като многоцелева мярка за защита на границите си и борба с изменението на климата.
Мащабният проект за укрепване на границата „Източен щит“ на Полша на стойност 10 милиарда злоти (2,3 милиарда евро) , стартиран миналата година, „предвиди опазване на околната среда, включително чрез… образуване на торфища и залесяване на граничните райони“, се казва в изявление на Министерството на отбраната на страната.
„Това е печеливша ситуация за всички, която постига много цели едновременно“, каза Таря Хараранен, генерален директор по въпросите на природата във финландското министерство на околната среда.
В девственото си състояние блатата са покрити с деликатни мъхове, които не могат да се разградят напълно в преовлажнените си местообитания и бавно се превръщат в мека, богата на въглерод почва, известна като торф.
Това ги прави най-ефективните хранилища на CO2 на Земята. Въпреки че покриват само 3 процента от планетата, те задържат една трета от световния въглерод - два пъти повече от количеството, съхранявано в горите.
И все пак, когато се пресушат, блатата започват да отделят въглерода, който са съхранявали стотици или хиляди години, подхранвайки глобалното затопляне.
Около 12 процента от торфищата по света са деградирали , което произвежда 4 процента от замърсяването, затоплящо планетата. В Европа, където блатата дълго време се смятаха за непродуктивен терен, който трябва да се превърне в земеделска земя, картината е особено драматична: половината от торфищата в ЕС са деградирали, най-вече поради отводняване за селскостопански цели.
В момента се изпълняват различни проекти за възстановяване на торфища, като възстановяването на блатата набра скорост съгласно новия закон на ЕС за възстановяване на природата, който изисква от страните да възстановят 30% от деградиралите торфища до 2030 г. и 50% до 2050 г.
27-те правителства на блока имат срок до септември 2026 г., за да изготвят планове за това как възнамеряват да постигнат тези цели.
В действителност, по-голямата част от торфените земи на ЕС са концентрирани на границата на НАТО с Русия и съюзената с Кремъл Беларус – простиращи се от финландската Арктика през балтийските държави, покрай труднозащитимия Сувалкски пролом на Литва и в Източна Полша.
Когато е подгизнал, този терен представлява опасен капан за военни камиони и танкове. В трагичен пример по-рано тази година четирима американски войници, разположени в Литва, загинаха , когато вкараха 63-тонния си брониран автомобил M88 Hercules в блато.
Здравите торфища служат като убежища за дивата природа: жаби, охлюви, водни кончета и специализирани растителни видове процъфтяват в суровите условия на блатата, докато редки птици спират, за да гнездят. Те също така действат като бариери срещу суши и горски пожари, повишавайки устойчивостта на Европа на изменението на климата.
Възвръщането на тази флора и фауна отнема време. Но прекратяването на отводняването не само бързо спира замърсяването, но и мигновено прави терена непроходим.
Най-голямата заплаха за торфищата е селското стопанство - неудобна реалност за правителствата на ЕС, отчаяни да избегнат гнева на фермерите.
Както във Финландия, така и в Полша, всички първоначални проекти за възстановяване в защитни цели вероятно ще се фокусират върху държавна земя, като засега се избягва този конфликт. Учените обаче твърдят, че ако държавите са сериозни относно мащабното възстановяване на блата, те трябва да разговарят със земеделските производители.
