Според нов анализ на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), обхващащ 154 държави, сегашните ни системи за производство на храни водят до огромни скрити разходи за здравето, околната среда и обществото, равняващи се на поне 10 трилиона долара годишно. Това представлява почти 10 % от световния БВП.
Според изданието "Състоянието на прехраната и селското стопанство" (The State of Food and Agriculture - SOFA) за 2023 г. най-големите скрити разходи (над 70 %) се дължат на нездравословното хранене с високо съдържание на ултрапреработени храни, мазнини и захари, което води до затлъстяване и незаразни болести и причинява загуба на производителност на труда. Тези загуби са особено големи в страните с високи и средни доходи.
Една пета от общите разходи са свързани с околната среда - емисии на парникови газове и азот, промени в земеползването и използването на вода. Това е проблем, който засяга всички страни, и мащабът му вероятно е подценен поради ограничения в данните.
Страните с ниски доходи са пропорционално най-силно засегнати от скритите разходи на агрохранителните системи, които представляват повече от една четвърт от техния БВП, за разлика от по-малко от 12 % в страните със средни доходи и по-малко от 8 % в страните с високи доходи. В страните с ниски доходи скритите разходи, свързани с бедността и недохранването, са най-значителни.
В доклада се изтъква необходимостта от по-редовен и подробен анализ от страна на правителствата и частния сектор на скритите или "истинските" разходи на агрохранителните системи чрез отчитане на истинските разходи, последван от действия за намаляване на тези вреди.
Съществуват и други опити за измерване на скритите разходи на агрохранителните системи, които дават подобни оценки като тези на ФАО. Новият доклад на ФАО обаче е първият, който дезагрегира тези разходи до национално ниво и гарантира, че те са сравними в различните категории разходи и между държавите.
За първи път ФАО ще посвети две последователни издания на "Състоянието на прехраната и земеделието" на една и съща тема. В тазгодишния доклад са представени първоначални оценки, а в следващия ще бъде поставен акцент върху задълбочени целеви оценки, за да се определят най-добрите начини за тяхното смекчаване. Правителствата могат да задействат различни лостове, за да коригират системите за селското стопанство и храните и да постигнат по-добри резултати като цяло. Сред тях са данъците, субсидиите, законодателството и регулациите.
"Пред лицето на нарастващите глобални предизвикателства: наличност на храна, достъпност на храната и достъпност на храната; климатична криза; загуба на биоразнообразие; икономически забавяния и спадове; задълбочаване на бедността; и други припокриващи се кризи, бъдещето на нашите агрохранителни системи зависи от готовността ни да оценим всички производители на храна, големи или малки, да признаем тези истински разходи и да разберем как всички ние допринасяме за тях и какви действия трябва да предприемем. Надявам се, че този доклад ще послужи като призив за действие за всички партньори - от политиците и участниците в частния сектор до изследователите и потребителите - и ще вдъхнови колективен ангажимент за трансформиране на нашите агрохранителни системи за доброто на всички", заяви генералният директор на ФАО Ку Донгю.
Докладът призовава правителствата да използват отчитане на реалните разходи за трансформиране на агрохранителните системи, за да се справят с климатичната криза, бедността, неравенството и продоволствената сигурност. В него се отбелязва, че ще са необходими иновации в областта на научните изследвания и данните, както и инвестиции в събирането на данни и изграждането на капацитет, за да се разшири прилагането на отчитането на действителните разходи, така че то да може да се използва при вземането на решения по прозрачен и последователен начин.
