Прекъсване на връзката инфектирани-неинфектирани животни

09-05-2006 г. Невралгичен сектор в едрите кравеферми бяха и родилните секции. В родилното помещение се докарваха крави около две седмици преди отелването и се изкарваха оттам около две седмици след отелването. Така кравите в късна бременност бяха в непосредствен продължителен контакт с раждащите крави, част от които изхвърляха с плодните води и плацентите си патогенни вируси и бактерии (вируса на мукозната болест, хламидии, бруцели, кампилобактерии, рикеции и пр.). Кравите в късна бременност се заразяваха масивно, раждаха инфектирани плодове и така се образуваше порочен кръг. А от инфектираното сборно мляко от родилното помещение се хранеха всички телета. Вместо такива родилни секции в Англия се използва опростена процедура на отелванията, която бе внедрена и у нас и наречена "Бокс крава-теле". Дни преди отелването бременната крава се въвежда в отделен бокс (или стая), по възможност с непроницаеми стени, постлан със слама, в който става отелването. Кравата олизва теленцето и то засуква пряко от вимето на майка си коластра. Телето суче пряко 10-12 пъти в денонощието до 24-48-ия час, след което се изнася навън за клетъчно отглеждане. По този начин то няма контакт с други инфектирани телета и поема достатъчно коластра, която повишава резистентността му към условно патогенните вируси и бактерии. Защото при изкуственото запойване на телетата с коластра, което обикновено ставаше късно и само 2-3 пъти в денонощието, повечето телета оставаха хипогамаглобулинемични и заболяваха тежко след това. Опасенията, че след естественото бозаене кравата няма да позволява издойване с доилен апарат, са необосновани, защото още след първото сучене кравата се доиздойва с доилен апарат. При това английски специалисти са доказали, че при естественото сучене благодарение на бучканията, които телето прави, по нервно-хормонален път вимето се разраства и млеконадоят от тези крави е значително по-голям. При хронични инфекции с бавна контагиозност за изкореняване на заболяването се прилага методът "изследвай - отделяй". Поголовното серологично или алергично изследване открива заразоносителите и те се елиминират (избиват, изолират или изколват). По този начин бе изкоренена бруцелозата по говедата в страната, а сапът бе ликвидиран чрез поголовни офталмомалеинизации. Така бе изкоренен заразният ринотрахеит в Швейцария и други страни. Поради обстоятелството, че използваният серологичен метод е често с ниска чуствителност и не може да изяви всички инфектирани животни при еднократно изследване, обикновено се извършват неколкократни изследвания през няколко месеца. Така се води борбата за изкореняването на ензоотичната левкоза, за изкореняването на меди-висна и др. За разлика от нас в много страни тази борба е успешна. Доскоро при метода "изследвай-отделяй" не се използваше ваксинация, защото постваксиналните антитела маскираха заразоносителите. Но бяха разработени т. нар. маркерни ваксини, които съдържаха антигени, различаващи се от тези на инфекциозния причинител и затова образуваха антитела, които се различаваха от постинфекциозните. Със специални тестове при серологичното изследване можеха да се диференцират ваксинираните от инфектираните животни. Така се създаде методът "ваксинирай-изследвай-отделяй", който е много по-рационален и успешен. Van Oirshot въведе този метод успешно в Холандия и в други страни за изкореняването на болестта на Ауески. За съжаление у нас този метод не се използва, въпреки че от години произвеждаме маркерна ваксина. Внимателният анализ на описаните методи за изкореняване на инфекциите сочи, че те се базират на прекъсването на връзката между инфектираните групи животни и неинфектираните подрастващи животни. Икономическият анализ сочи, че разходите по осъществяването на тези методи са незначителни в сравнение със загубите в продукция, прираст и животни, които стациониращите в едрите ферми инфекции предизвикват. Дори при острите, силно контагиозни инфекции, които са пряка заплаха и за съседни ферми и райони, прилагането на такава тежка мярка като стемринг аут е икономически обосновано. При това обезщетяването на засегнатата ферма се поема от държавата. Дори когато през 2001 г. в Англия се разкриха десетки огнища от шап, английското правителство не се поколеба да ги ликвидира и обезщети с десетки милиони лири. Защото бе наясно, че стационирането на шапа в страната слага кръст на английското животновъдство. Що се отнася до методите за изкореняване, които са в рамките на засегнатата ферма (all in - all out, ранно отбиване и др.), те също са рентабилни и са вплетени в технологиите на едрите ферми на Запад. Защото фермерите вече се убеждават, че прилагането на тази методи е много по-евтино от загубите, които тези инфекции причиняват, и че съществуването на едрите ферми без тези профилактични методи е обречено на провал. Тези методи се прилагат само като варианти на технологиите на отглеждане, но тяхната същност се състои в разкъсване на връзката между инфектираните и чуствителните животни и те трябва да се смятат и като ветеринарно-профилактични методи. От в. Фермер