Есента е чудесно време за възстановяване на почвата и подготовката ѝ за следващия сезон. Коригиране на нивата на киселинност или алкалност е първата стъпка, която трябва да предприемем. Познаването на нивото на pH е много важно, защото влияе пряко върху усвояването на хранителните вещества от растенията, както и върху дейността на полезните микроорганизми в почвата.
Какво трябва да знаем за рН на почвата?
Това е скала за измерване на киселинността или алкалността на почвата от 0 до 14, като 7 е прието за неутрално. При стойности на рН под 7 почвата е кисела, а алкалните почви имат рН над 7. Например содата за хляб (натриев бикарбонат) има рН 8,5. Повечето зеленчуци растат добре в почва с ниво на рН от 6,0 до 7,0 и това е “рай” за растенията.
Тестът за рН няма да ни каже какви налични хранителни вещества има в почвата, но ще ни помогне да разберем дали те ще бъдат достъпни за усвояване от растенията.
Начинът, по който минералните хранителни вещества могат да се разтварят химически в почвената влага, се влияе от киселинността или алкалността на почвата, главно от количеството калций (креда и вар) в нея. В твърде киселите или твърде алкални почви много от минералните хранителни вещества не се разтварят. По този начин когато рН на почвата падне под 5, азотът, фосфорът, калият, калцият и магнезият се “заключват” в нея. В алкални условия, когато рН е над 7,5, желязото, фосфорът и манганът стават недостъпни за растенията.
Важно е да знаем оптималните рН показатели за по-често отглежданите зеленчукови култури, а те са следните: домати и тиква – 5,5-7,5; грах – 6, 0-7,5; зеле, цвекло, аспержи, пъпеш – 6,0-8,0; лук и зеленолистни зеленчуци – 6,0-8,0; моркови, краставици, пипер – 5,5-6,8; патладжани, дини – 5,5-6,5; картофи – 4,8-6,3. Повечето растения предпочитат слабо кисели, неутрални до слабо алкални почви.
Как да определим нивото на рН на почвата?
Минералният състав на почвата е определящ за нейното рН. В топла и влажна среда тя се окислява, защото продуктите от изветряването се просмукват в почвата. При сухи условия почвата по-често е с неутрална или алкална реакция, защото изветряването е много слабо.
Можем да тестваме почвата с помощта на лакмусови лентички. Пробите се вземат от дълбочина около 10 см, поставят се в стъклен съд и се смесват с вода в съотношение 1:1, изчаква се около 5 минути и лакмусовата лентичка се поставя за 2-3 секунди, а след това се сравнява с посочените възможни резултати на комплекта. В различните части на градината могат да се получат различни резултати.
В някои градински центрове и цветарски магазини могат да се закупят комплекти, съдържащи епруветка, разтвор за тестване и цветова карта. Използва се малка проба от градинска пръст, поставя се в епруветката, добавят се няколко капки от разтвора и след разклащане се сравнява цветът.
За съвсем точни резултати се използват услугите на специализираните лаборатории.
Плевелите също могат да бъдат индикатор за киселинността на почвата. На киселите появи расте живовлек, полски хвощ, трицветна теменуга, лютиче, слез и мъхове. На неутрални – люцерна, детелина, лайка, а на алкални – мак, див лен, акация, жълт смил, съсънка и някои видове равнец.
Най-висока достъпност до голяма част от хранителните вещества – азот, фосфор, калий, сяра, калций, магнезий, желязо, манган, бор, мед, цинк и молибден се наблюдава при рН на почвата 5,5-7,5.
Ако рН превишава с 0,5 оптималните стойности за културата, която предвиждаме да отглеждаме, тогава почвата се нуждае от намеса. Гибелни за растенията са силно кисела и силно алкална реакция на почвата. Установено е, че повечето културни растения понасят по-лесно киселата, отколкото алкалната реакция. Най-бързо алкалната почва може да се подкисли, ако добавим сяра на прах, алуминиев сулфат или железен сулфат, а чрез варуване киселите стават по-алкални. Ежегодното внасяне на компост през есента осигурява дългосрочна защита на плодородието на почвата.
Като цяло алкалните почви, в които преобладава сярата, са характерни за сухите райони. При обилни валежи почвата става кисела и е добре да се варува през 3-4 години, но задължително месец преди внасяне на компост или оборски тор, за да се избегнат нежелани химични реакции. При почви с магнезиев дефицит се внася доломитова вар, а при калциев – калцитна. Подръчни средства за коригиране на киселите почви са дървесната пепел и костното брашно.
При използването на агрохимични добавки, винаги трябва да спазваме указанията, а резултатите ще бъдат видни през пролетта.
