Лятото си отива. В последната третина от годината стопаните в различни подотрасли на растениевъдството трябва да решат по какъв начин да постъпят с почвата в освободените след прибирането на реколтата площи. По-късно същият въпрос ще възникне и за трайните насаждения и зеленчуковите градини.
В съвременното земеделие има различни технологии, включително и такива с минимални обработки на почвата, които обаче са възможни при наличието на модерна техника, позволяваща нарязването на растителните остатъци и засяването на семената в стърнищата. Стопаните на някои трайни насаждения обработват почвата в реда, а междуредието оставят затревено. Във всички случаи крайното решение трябва да бъде взето след преценка на последиците от обработката или необработката на почвата, която не е инертна минерална маса, а сложна структура, съставена от многобройни живи организми, които в една или друга степен влияят на отглежданите културни растения.
Какво е наложило в практиката обработката на почвата?
Посевът или насаждението от определен културен вид представлява агроекосистема, различна от естествените екосистеми, защото в нея е наложен един вид и за него има специални изисквания – най-често да плододава в определени количества и добивът да отговаря на определени показатели за качество. Ето защо в агроекосистемите има човешка намеса. Една от тях е почвообработката. Чрез нея може да бъдат променени съществено условията за живот на вредителите на отглеждания културен вид:
* унищожаването и заравянето на плевелите лишава от храна неприятели като рапичен цветояд, зелеви бълхи и др.;
* унищожаването на яйчни и какавидни камери затруднява възпроизводството на т. нар. сиви червеи, някои хоботни бръмбари и др.;
* при обработката на почвата част от вредителите излизат на повърхността и стават жертва на естествени врагове или на неблагоприятни физични въздействия (температура, светлина);
* унищожаване на самосевки, които стават междинни гостоприемници на вредители.
Заораването на листната маса от дърветата в овощните градини също намалява инфекциозния запас при някои гъбни болести, например струпясването по ябълката, червените листни петна по сливата и др. Това е така, защото жизненият кръговрат на патогените минава през гниещите листа, където се образуват плодните тела със спори, които на следващата година подновяват заразяването на излезлите от покой растения. Попаднала в почвата листната маса се бързо се разгражда, а патогенният цикъл прекъсва.
Листата на краставиците пожълтяват
Съществено значение имат сроковете и дълбочината на почвената обработка. Например с ранна дълбока есенна оран може да бъде изпреварено преминаването на т. нер. телени червеи в по-дълбоките пластове. Това спомага за намаляване на числеността на вредителя в културните площи (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защитата
