Цели 50 години от живота си Митко Игнатов от гара Бяла, Русенско е посветил на биволовъдството, знае как да се грижи за животните и да произведе качествено мляко. Но преди десетина дни и последната мандра, която е изкупувала суровината му се отказва от договора с него, тъй като разстоянията от Айтос до Бяла са големи. И няма как да излезе сметката с превоза на което и да е преработвателно предприятие, ако трябва на ден да транспортира едва по 70 литра биволско мляко.
Тази тъжна история ни разказа самият Игнатов, след като за проблема му сигнализира във фейсбук Цонка Пеева, председател на Асоциацията по биволовъдство в Шумен. „По-рано близо до мен имаше още един биволовъд, от когото изкупуваха продукцията и заедно с моята – излизаше сметката за транспорт. Но той затвори и превозът сега наистина e неефективен”, посочи още животновъдът. Защото стопанството му наистина отстои на големи разстояния и от Айтос, и от Дулово, и от Карлово, където по-рано все пак е имало преработватели, изкупуващи неговото мляко.
Статистика за биволите в страната
За човек, който изцяло е свързан с тази нелека професия, е немислимо как при цяло стадо от 60 биволи, от които 27 са майките, а останалите – малачета, ще се налага да изхвърля млякото. А то е с уникално качество и това е доказвано с анализи от различни държавни и частни лаборатории. „Ако не намеря клиенти, ще се наложи да пусна малачетата да сучат, но всеки колега знае, че това е доста рисковано и трябва да се следи. Затова потърсих за съдействие асоциацията в Шумен, ако може да ми помогнат. В противен случай – догодина и аз ще затворя”, обяснява биволовъдът.
Съдбата като тази на Митко от гара Бяла имат стотици малки фермери, чиито стопанства напълно изчезнаха от регистрите на агенцията по храните през последните 10 години. Защото заради ниските изкупни цени на млякото те нямаше как да инвестират в хладилни съоръжения или в преработка, за да не изпадат днес в това критично положение. В същото време – диспропорциите на пазара са огромни, защото никой не знае откъде мандрите разполагат с тези огромни количества биволско сирене, което се продава в големи и малки градове от страната. И доколко тези продукти са преработени от българска суровина.
Как можеш да продаваш биохрани без касиер
Именно затова и председателят на шуменската асоциация излезе с призив към всички управляващи в страната – „Господа, моля помогнете на този фермер, защото как по друг тначин бихме спасили биволите на България?!! Къде са Зоров, Присадашки, Маджаров и ред други, които алармират, че ще работят само с българско мляко”, риторично попита Пеева. И продължи с въпросите, които си задава цялата общественост през последните години, а именно - „докога управляващите ще си затварят очите пред вноса на суха суроватка и сухо мляко от Полша, Унгария и Румъния”.
Синор.бг се присъединява към призива за помощ на Митко Игнатов и десетките животновъди като него. Но призивът ни е по-скоро към младите предприемачи, готови да подкрепят българското производство и борещи се за това техните деца да се хранят с качествена произведена в страната суровина!
Митко Игнатов от Бяла е един от малкото останали храбреци, които продължават да отглеждат професионално старата българска пород биволи „Мура” и макар че не разполага с помещения за съхранение на непродаденото си мляко, той може като консултант да обучава бъдещи биволовъди. Защото е наследил професията от баща си и въпреки 70-те си години все още не иска да се отказва от нея.
Екатерина Стоилова
