След като през лятото цената на биволското мляко в страната се движеше около 1,25 лв. без ДДС за литър мляко, от една седмица мандрите са започнали да пращат предупреждения до фермерите, че изкупуването ще падне на един лев. "Унизително е, като се знае, че средният млеконадой при биволиците е изключително нисък и трудно може да покрие себестойността за отглеждането на животните", коментира, биволовъдът Боян Йотков от разградското село Цар Калоян. Средно на ден една биволица дава по 7-8 литра, което е в пъти под млеконадоя при кравите. Тези минимални количества се компенсират с високите качествени показатели на биволското мляко, затова в Европа цената на един литър при директните продажби от фермите са в пъти над тези в страната, коментира Йотков.
Само за сравнение - в Германия литър мляко от фермата струва по 3 евро.
Затова и фермерът е решил, ако цената падне на 1 лев, да спре да дои животните, най-малкото защото не може да плаща на работниците. "Предпочитам временно да преустановим работата, защото загубите ще бъдат неизчислими", обяснява биволовъдът, който като ветеринарен лекар знае как да се грижи за животните, а и вече е натрупал достатъчно богат опит като бизнесмен.
Преди десет години Йотков заедно със съпругата си, която също е ветеринарен лекар, създават първата биволовъдна ферма в региона. В началото започват с 11 животни, а днес стадото наброява 80 биволи, което за една семейна ферма е добро постижение.
За този период двамата фермери са вложили значителни средства, като голяма им мечта е била да продават сирене и кисело мляко от фермата, защото познават вкуса на доброто качество и желаят да го предлагат на пазара.
Възпира ги обаче изроденото прилагане на наредба 26 за директните продажби от фермата, която по нищо не прилича на европейското законодателство за подпомагане на дребния бизнес. "Вместо да ни разрешат по тази наредба да направим две малки стаички за производство и за съхранение на продукцията, каквато беше първоначалната идея, трима мои колеги бяха излъгани и проектите им възлязоха на космически стойности от по 320 хил. лева, което обезсмисли тяхното начинание", коментира Йотков.
Тези три провалени примера за него са доказателство как една наредба, уж насочена за малките ферми, дублира производството на големите мандри.
"И тримата ми колеги тръгнаха с идеята да правят малки помещения, а след консултациите с администрацията излезе, че ще правят цели предприятия, чиято инвестиция трудно ще се избие с ниските приходи на биволовъдите", коментира още доктор Йотков.
В същото време в германските ферми се насърчават точно малки проекти във фермите, в резултат на което биволовъдството там вече се разраства и днес в страната се отглеждат около 5 хиляди животни, почти колкото в България.
До този момент българските биволовъди търпят загуби основно заради политиката на мандрите да диктуват цените на суровината.
Поради изискването биволското мляко да се преработва на отделни поточни линии от тези на кравето мляко, на пръсти се броят преработвателните предприятия, които изкупуват биволско мляко и имат поточни линии за преработката му. Затова и фермерите ще посрещнат тази зима с един лев изкупна цена за литър биволско мляко.
"Ако имахме възможност с минимални средства да оборудваме помещенията си, където да правим малки количества сирене или кисело мляко, пазарът и потребителите щяха да решат кое качество да изберат", посочва още д-р Йотков.
На този етап биволовъдите са срещнали подкрепа в бизнес начинанията си единствено по линия на българо-норвежките и българо-швейцарските проекти, където се субсидират основно малки ферми.
Така стопанството на Йоткови заедно с още две ферми в страната е изпълнило енергийно ефективен проект за производство на топла вода и ток от топлината на издоеното мляко, комбинирано със слънчеви панели и котел на дървени пелети. Инвестицията се финансира по линия на българо-норвежкото сътрудничество и ще намали разходите на стопанството за топла вода и отопление с цели 70%.
Биволовъдите пестят разходи и от собственото производство на фуражи. За разлика от кравите биволите усвояват по-добре грубите фуражи, затова и разходите за фуражи не са толкова гореми. Стопанството разполага с 400 дка собствени ливади и 50 дка ниви, където се отглеждат сено и дружи фуражи.
С намалените разходи за топла вода, себестойността на производството на мляко също ще падне. Единственият проблем остава реализацията на млякото, което при възможност за директни продажби от фермата би отпаднал, коментира още биволовъдът.
