По традиция в края на годината всеки прави отчет на своята дейност, но на фона на кризите, сполетели бизнеса през 2022 г., ще избегнем темата за негативите от войната и ковид пандемията, за да се концентрираме върху някои интересни тенденции - в животновъдството например, наблюдавани през последните години. А това е темата с окрупняването на животновъдните стопанства, получило се в периода 2010-2020 г., върху което администрацията упорито се опитва да набляга, въпреки че секторните политики по никакъв начин не работят в полза на бранша.
След отпадането на частните стопанства и след фалитите на малките ферми, на които бяхме свидетели в предишното десетилетие, се получи голяма концентрация на животните в останалите стада. Това увеличаване на броя на животните в по-големите ферми се обясняваше с европейското и национално подпомагане. И упорито се подминаваше факта, че общият брой на животните в страната трайно продължава да намалява, което се дължи на обезлюдяването на селата и липсата на стада в тези региони.
В последния аграрен доклад на Министерството на земеделието, който обобщава статистиката за 2021 г., ясно е отбелязан спад в общия брой на млечните крави (с 5,6%), овцете (-8,3%) и козите (15.2%), докато ръст има само при месодайните крави (19.1%) и биволите (8.9%). Или броят на говедата в страната е бил 589,5 хил. животни, на млечните крави – 214,9 хиляди, на млечните овце майки – 860,5 хиляди, а на месодайните – 152,6 хиляди.
Статистиката обаче е отчела, че при разпределянето на броя на женските животни по стопанства, въпреки голямото окрупняване, наблюдавано при млечните крави, в страната все още има голям брой малки ферми, където се отглеждат от 1 до 9 животни (в повечето случаи са по 1-2 крави). И тези малки фермички съставляват цели 76,4% от регистрираните стопанства с млечни крави, сачо че в тях се гледат едва 11,3% от млечните крави, поясняват от агроведомството. Големите стада с 10 и повече животни съставляват 23,6% от кравефермите в страната, като в тях се отглеждат 88,7% от млечните крави в страната.
Какво е положението при останалите животни. При биволиците с до 9 животни стопанствата заемат 32,6% от фермите и в тях се гледат само 3,6 от животните в страната. Останалите 96,4% от биволиците се отглеждат в стопанства с над 9 животни, съставляващи 67,4% от всички ферми.
Овцефермите с до 9 животни са 41,6% от общия брой стопанства и в тях се гледат едва 3,4% от животните в страната. Големите ферми с над 10 животни съставляват 58,4%, като в тях се отглеждат 96,6% от женските овце в страната.
При козите окрупняването на фермите не е толкова голямо. Броят на малките стопанства е 68.6% и в тях се отглеждат 11% от козите в страната. Процентът на стопанствата с над 10 животни е 31,4, като в тези ферми се отглеждат 89% от женските кози в страната.
Тъй като през 2021 г. инфлацията все още не беше набрала темповете, на които сме свидетели през тази година, искаме да ви представим и данните с количествата прясно мляко, които се произвеждат в страната, защото едва ли тази и следващата година ще осигурят необходимите количества суровина за млечната индустрия. Припомняме, че заради войната и последвалото поскъпване на газа и горивата никой в агроминистерството не говори за фалитите в бранша и темата се подминава като „чумава”. А проблемът е изключително голям.
Затова запомнете колко мляко се е произвело през миналата година, защото догодина тези количества едва ли ще бъдат достигнати. Общо в страната през 2021 г. са произведени 924 978 хил. литри сурово мляко, което е с 5,2% по-малко от предходната 2020 г. От тях изкупеното краве мляко е 811 436 хиляди литра, биволското - 16 069 хил. л, овчето - 67 987 хил. л и козето - 29 486 хил. л. Намалението спрямо 2020 г. при кравето мляко е било с 5,2%, с 4,1% – при биволското, с 8% – овчето, с 3% при козето.
