Във втората част от интервюто със заместник министъра на земеделието Таня Георгиева потърсихме отговор на основния въпрос, свързан с промените в Стратегическия план - дали до края на годината земеделските производители ще могат да разчитат на приеми по интервенциите от Втория стълб (аналогични на старата Програма за развитие на селските райони (ПРСР). По всичко изглежда обаче, че 2023 г. ще се окаже нулева за прилагането му, като основната причина за това е не само ефекът от двугодишния локдаун, свързан с ковид пандемията, но и заради кризата след войната в Украйна.
Забележките на ЕК към България през миналата година
И понеже новите екологични изисквания се оказаха сериозен проблем за земеделските производители в целия Европейския съюз, очевидно се налагат спешни корекции във всички Стратегически планове. Политическата криза в България допълнително остави без решения редица важни проблеми в продължение на близо година и половина, затова основна задача на новия кабинет ще бъде да договори исканите от земеделската общност поправки в плана, сроковете за които ще продължат до края на 2023 г.
Г-жо Георгиева, какви са сроковете за подготовка на промените в Стратегическия план, поставени от Вас в следващите месеци?
В края на август трябва да изпратим материалите на Стратегическия план към Комитета по наблюдение, като планираме да се стигне до общо оодобрение на проекта в началото на септември. Важно е да спазим и взетото от земеделската комисия в 49-то Народно събрение решение, така че до 11 септември тези поправки да бъдат предоставени на депутатите.
Крайният срок за представяне на проектопромените в Европейската комисия е 30 септември и се надявам плътно да спазим този срок. Веднага след това следват преговорите в Брюксел, които обикновено продължават до три месеца, така че в края на годината да получим окончателното одобрение.
На какъв етап са актуализациите на SWOT-анализите, въз основа на които администрацията ще коригира плана?
Още с назначаването на политическия кабинет на Министерството на земеделието и храните една от първите ни задачи беше да актуализираме SWOT-анализите. В тази връзка екипите, които работеха по стратегическата част, в момента са ангажирани с частично обновяване на тези анализи – отчитайки новите фактори, оказващи въздействие върху селското стопанство през последните три години.
Първа част от интервюто със зам. министър Георгиева
Ние очакваме техните изводи и препоръки за това доколко първоначалните приоритети, инвестиции и фокус насочване продължават да бъдат актуални и в кои аспекти ще бъдат променени. Почти на финалната права сме с анализите на резултатите от подадените заявления в Кампания 2023 г. Вътрешно сме анализирали резултатите от тазгодишната кампания. Другата част от анализа се прави от дирекция „Компенсаторни плащания” и те вървят паралелно с актуализацията на SWOT-анализите, но те не са приключили.
Успоредно с това се прави проучване и анализ („брейн сторминг”) на всяко едно предложение, което сме получили от отделните браншови организации не само през 2023 г., но и през миналата година. Работим по сигнали от заинтересованите страни и по отношение на новите интервенции, като експерти от фонд „Земеделие” се самосезират от информацията, получена от фермерите.
На 11 юли парламентарната комисия по земеделие, храни и гори в Народното събрание също публикува свое решение с конкретни предложения, които в основната си част се отнася за екосхемите.
Вече има ли избистрени конкретни решения?
По отношение на сроковете за ПРСР, работим по отношение на биологичното растениевъдство, защото току-що преминалата кампания потвърди първоначалните очаквания за недобре разписаната демаркация и поетите досега ангажименти, както и техният пренос към удължената мярка 11 на ПРСР на Стратегическия план. Сега работим точно по изчистването на тези проблеми. Решенията се отнасят до довършване на старите ангажименти и тяхния преход към Стратегическия план, как се добавят нови площи към ангажиментите, които вървят. Изобщо прецизираме биологичното растениевъдство в новия Стратегически план, така че да не повтаряме проблемите, които се появиха тази година. Обобщаване данните от заявяването на мярка 10 и 11 плюс новото биопчеларство.
Какви промени планирате в стълб 2 на Стратегическия план?
По отношение на инвестициите в земеделски стопанства преразглеждаме дизайна по отношение на финансирането – допустимост на кандидатите, преразглреждаме интервенцията за много малките стопанства. При допустимостта има различни предложения – отразяване на новата икономическа ситуация и новите финансови параметри по отношение на минимума и максимума за подпомагане, което ще се отпуска за много малките стопанства. (ред. бел. обещава се в скоро време да има конкретика по тези данни).
Правителствената програма в земеделието до края на 2024 г.
Обсъждаме допустимостта и по отношение на различните категории малко, средно и голямо стопанство. Към този момент имаме коментари на Еврокомисията с питане как ще ги съобразим с новата ситуация и прилагането на ПРСР до момента.
При много малките стопанства ще включим възможност за подпомагане на нови, стартиращи земеделци и животновъди, като те няма да бъдат ограничени възрастово като при младите фермери.
За да вземем окончателните решения обаче, очакваме да излязат резултатите от анализа за социалноикономическата и демографска инфраструктура за последните три години, която учените проучват. Няколко области от Северозападна България са приоритизирани точно поради силното обезлюдяване и влошените показатели. Въз основа на препоръките на научните екипи – дали има или няма спад в микро-, малките и средни стопанства; какво се случва със заетостта и демографията в селата през тези години; как ще се отрази на свързаността им, има ли някакви нови бизнеси, които да бъдат насърчени, които ги видяхме в ковид кризата и локдауна – от отговорите на тези въпроси ще се вземат и решенията, необходими за оформяне на интервенциите по Втория стълб.
Един от изследователските ни екипи анализира и всички актове на Европейската комисия, свързани с във връзка със зелената сделка, новите стратегии на ЕК по отношение на биоикономиката и кръговата икономика и др. Целта е да установим дали те са правно или неправно обвързващи с българското законодателство. Досега това не е правено. Когато предложим крайния вариант за промени, тези актове не трябва да ни поставят необвързващи или обвързващи цели. Каквато е идеята за новите поправки в Стратегическия план на страната до 2027 г.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
