Начало » Новини » Интервю
08.08.2023 г.

Таня Георгиева: Удължаваме сроковете за плана за възстановяване до март 2024 г.

Заместник министър на земеделието и храните
Таня Георгиева: Удължаваме сроковете за плана за възстановяване до март 2024 г.

sinor.bg

За двата месеца от назначаването на Таня Георгиева като заместник министър на земеделието и храните в тежките ресори, свързани с подпомагането на агросектора по линия на европейските програми, трябваше да се приключат или ревизират значителна част от нормативите за прилагане на Националния план за възстановане и устойчивост (НПВУ или ПВУ), да се работи по изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и да се подготвят изключително важните за сектора изменения в Стратегическия план до 2027 г., където се струпаха куп бележки и предложения от страната фермерите.

За читателите на Синор.бг представяме първата част от интервюто със зам. министър Георгиева, свързана с детайли от подготовката на ПВУ и изпълнението на старата ПРСР.

Г-жо Георгиева, кога ще земеделците ще имат точна информация за приема на проекти по ПВУ?

Всички министерства, които участват в изпълнението на този план сме ангажирани да наваксаме с изоставането от последните месеци и за последните два месеца работим активно. Наскоро финансовият министър Асен Василев съобщи, че реално досега не са били преговаряни никакви промени в този план от страна на България, затова беше създаден график, със срокове за корекциите, които се отнася до четирите направления в областта на селското стопанство.

Заедно с другите министерства ние ще представим окончателните си предложения в Националния фонд – знаете, това е дирекцията към Министерството на финансите, която координира работата ни по прилагането на ПВУ. След като нашите предложения бъдат обобщени, ще стане ясно точно какви промени ще се договорят с ЕК.

В моя ресор е Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство, където основните ни предложения са свързани с удължаване на сроковете за приемите, така че фермерите да се информират навреме и да подготвят проектите си. Затова и срокът на договориране предлагаме да бъде изместен до края на март 2024 г. Естествено е, че като министерство може да приключим с договарянето и по-рано, но е важно крайните дати да се фиксират за по-дълъг период.

От друга страна, искам дебело да подчертая за фермерите, че кандидатстването в това направление не прилича по никакъв начин на инвестицонната подмярка 4.1 от ПРСР, както погрешно смятат някои колеги. Това е съвършено друг механизъм на подпомагане. При ПРСР като философия за бюджетиране там подпомагането се извършва на принцина на „споделено управление”, което означава, че държавата членка може да взима индивидуални решения за промени и те не са длъжни за всяка промяна да искат разрешение от ЕК.

Другите министерства вече отварят приеми

Регламентът на ПВУ казва, че механизмът за възстановявне и устойчивост се прилага при „пряко управление от Европейската комисия” – това означава, че ще прилагаме процедурите по начин, който ние сме разписали, но съгласуването става не директно от нас (МЗХ), а от Националния фонд към Министерството на финансите, който директно комуникира с ЕК. Там се изпращат всички процедури.

Защо втора година страната ни изостава критично в подготовката на своите процедури?

Когато бях назначена като зам. министър, експертите в министерството дори не бяха започнали да обобщават становищата на бранша от обществените обсъждания, направени доста по-рано. На 6 юни заварихме камара от становища, които тепърва обобщавахме, въпреки че предишният министър Явор Гечев на заседание на парламентарната комисия по земеделие уверяваше депутатите, че становищата били обобщени от тях и щели да ми ги предоставят.

А по някои от предоставените от България процедури Европейската комисия е имала въпроси, по които ние трябва да намерим съответните отговори, но за целта е нужно предварително проучване, защото те са съществени. Установихме, че някои от становищата са доста противоречиви, да не кажем - на двата полюса. И понеже в ПВУ няма приоритети като в ПРСР, ние трябваше да изпълним целта това подпомагане да стигне до повече земеделски производители, като инвестициите им бъдат ориентирани към цифровия и към зеления преход. Следователно, техните проекти задължително трябва да съдържат тези два елемента. Затова и фокусът за новите инвестиции трябва да са свързани или за ВЕИ за собствено потребление, или за модернизация, която позволява дистанционно да следиш състоянието на посевите или на животните и редица други.

Още преди нас беше решено досегашните приоритети да си продължат да се прокарват като политика – затова и в нашия план като приоритетни сектори са посочени биологично производство и реалните фермери – животновъди и растениевъди, които са пострадали от кризите.

За последните два месеца успяхме да преразгледахме немалка част от процедурите. И което беше най-важно, от ЕК имаше забележка, че те не са разработени по начин, който да уреди режима на прилагане на държавните помощи. Лично аз не успях да разбера защо при досегашната подготовка се е стигнало до решението Фондът за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство да се прилага в режима на държавни помощи. По този начин освен регламента за НПВУ изведнъж ние трябва да спазваме и регламента за държавните помощи. А в някои посоки той  ограничава подпомагането като например с поставени тавани на инвестиционните проекти от 600 хиляди евро.

От регламента за държавни помощи произтичат и други задължителни елементи, които трябваше да преразгледаме. Трябваше да направим пълен преглед на процедурите, за да може 4-те направления да ги уредим, без да се стигне до противоречия. В резултат на това в направлението за технологичната модернизация отпаднаха групите и организациите на производителите, защото те не са допустими нормативно. Подобни противоречиви указания намирахме в досега подготвяната документация. А те са съществени.

Искате да кажете, че с реграмента за държавни помощи предишната власт доста е утежнила кандидатстването?

Юридически документите не бяха издържано. Въведохме още една промяна - в направлението за технологична и екологична модернизация възстановихме калкулатора, който да измери стойността на цялата техника, съобразена с площите, с които кандидатстваш. По този начин кандидатите ще докажат дали имат капацитет за покупка примерно на голяма техника. Така и ние, като контролен орган ще гарантираме, че спазваме евроизискванията. С направените от нас промени в последните два месеца ние успяхме за докажем, че няма дефицити по правното уреждане на държавните помощи – не само частта за допустимост от кандидатите, но и с връщането на калкулатора, и с доказване, че инвестициите ще имат дигитална или зелена насоченост.

Сред критиците на ПВУ се говори, че имало критерии, ощетяващи малките фермери и облагодетелстващи големите. Това вярно ли е?

Категорично не! За да бъдат подпомогнати истинските, реалните производители, основният измерител трябваше да бъде, че инвестицията им се равнява на средноаритметичния размер на нетните приходи от продажба на продукция, която кандидатът доказва за поне три завършени финансови години (2020, 2021 и 2022 г.). Преразгледахме изискванията и към биофермерите – плюсът е, че при кандидатстването спокойно могат да участват всички биопроизводители, независимо дали са сертифицирани или в преход.

Колкото до оценяването, там най-голяма тежест при критериите за оценка (20 точки) поставихме върху процедурата „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, където помощта е предназначена за кандидати с история като земеделски стопани, т.е. да имат регистрация поне за последните четири стопански години, когато възникна и се разрази пандемията от COVID-19 и впоследствие кризата се задълбочи с войната в Украйна. Следващ по тежест критерий е определен за чувствителните сектори и там ще се дават 15 точки, където МЗХ следва своята хоризонтална политика за приоритизиране на секторите „Плодове и зеленчуци“, „Етеричномаслени и медицински култури“ и „Животновъдство“. Със същата тежест от 15 точки е оценен критерият, където е постигнат оптимален баланс между заявената стойност на предложените за изпълнение инвестиции и средноаритметичният размер на нетнте приходи от продажби за годините от 2020 г. до 2022 г. включително.

Запазва се тежестта на критерия за биопроизводство от 10 точки, като Той обхваща както биологичните площи, така и площите в преход.

Преди около седмица пуснахме за второ обществено обсъждане две от насоките – за инвестициите и за тържищата. Изпратили сме до Еврокомисията отговори по техни въпроси, които касаят управлението на водите. След като получим обратен отговор, ще публикуваме за второ обществено обсъждане и другите две насоки за кандидатстване.

Сериозно предизвикателство пред Вас е и приключването на онези проекти по ПРСР, чиито инвестиционни намерения трябва да са изпълнени до края на 2023 г. Ще загуби ли България средства за този период и в какъв размер?    

Амбицията на всеки министър на земеделието е евросредствата да бъдат усвоени, защото с това подпомагане се постигат определени цели, които в повечето случаи са насочени към преодоляване на съществени проблеми в селскостопанското производство. Така че това си е „тема на темите” и неслучайно с встъпването ми на поста започнахме да работим в тази посока.

И още за одобряването на проекти по подмярка 4.1 и 4.2

Преди това обаче искам да дам някои исторически данни, които настъпиха по отношение на административното управление на ПРСР от 2018 година досега. Тогава програмата беше включена в общото прилагане на всички оперативни програми – в системата ИСУН 2020, което беше разписано със Закона за управление на средствата от европейските програми. Но процедурата там е много по-сложна от предишния начин на кандидатстване – с предварителна оценка за административно съответствие, следва техническа и финвансова оценка, като между тези етапи има и срокове за възражения, които текат и трябва да приключат. При всеки прием се изсипваха огромен брой проекти, които заради тези утежнения се бавеха с месеци. Всичко това забави процеса на одобрение, особени при мерките с голям интерес – общински, инвестиционни и др. Затова и Програмата за развитие на селските райони винаги оставаше на опашката по усвояване.

Със сигурност, ПРСР ще бъде приключена по реда, по който е одобрена през 2016 година,  със законодателството и процедурите, произтичащи от Закона за управление на средствата от европейските фондове - ИСУН. Така че проблемът с тежката административна процедура по оценката остава. Колкото до бизнес плановете, чието изпълнение е свързано с площи и регистрирани животни, горски стопанства, когато кандидатстваш за трайно насаждение или капково напояване и др. – там цялата база данни е свързана с ИСАК. Знаем, че тази система е регламентирана със законодателството на земеделските фондове. И когато липсва интеграция между ИСУН и ИСАК, това допълнително усложнява изпълнението на тази програма.

Затова ще ни се наложи да финализираме ПРСР с всички тези особености и елементи, които ни ограничават във взимането на решения. Тоест планирането трябва да обхваща всички изискуеми срокове и това е голямото предизвикателство по приключването на Програмата за развитието на делските райони, чието изпълнение беше удължено до 2025 г.

Какви са прогнозите ми за изпълнението на ПРСР за тази година?

Още от юни работим по екшън план с фонд „Земеделие”, така че да минимизираме щетите, колкото е възможно по-ефективно. Когато говорим за процент неусвояемост, към този момент очакванията ни са, че страната ни няма да успее да вкара в икономиката между 20 милиона евро (оптимистична прогноза) и 60 млн. евро (песимистична). В момента анализираме няколко нови подхода, които да приложим за ограничаване на загубата от средства. Все още анализираме проектите – не става въпрос само за местене на средства като подмерки, а е важно да се види с какъв бюджет са заложени отделните фокус области – конкурентоспособност, околна среда, енергийна ефективност.

Колкото до приема по подмярка 4.2 от 2021 г, където  бъджетът беше в размер на 200 млн. евро, съвсем скоро ще имаме официална информация. Там се очаква да бъдат одобрени и подписани договори с всички кандидати, чиито проекти са оценени с 23 точки.

(Очаквайте втора част от интервюто на тема измененията в Стратегическия план)

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Таня Георгиева: Удължаваме сроковете за плана за възстановяване до март 2024 г.
13143
 

Последни материали
Виж
При ръст на ставката от 2,5 пъти спрямо предходната кампания
Преведоха близо 15 милиона лева на млади стопани за Кампания 2023
Обзор на Софийска стокова борса за периода 21-23 май 2024 година
Продавачите на зърно и слънчоглед на борсата вдигат офертите и без търсене
Тунис също получи доста по-високи оферти спрямо търга преди 7 седмици
Йордания за трети пореден път отмени търга за хлебна пшеница
Важно за фермерите!
Ставката за младите фермери е 24,45 лв. на декар
Предстоящо
Международен семинар за човека и дивата природа ще се проведе в Габрово
Калинките са полезни, но и опасен вредител по редица културни растения
Свързани материали
Виж
Втора част на интервюто със заместник-министъра на земеделието и храните
Таня Георгиева: До 11 септември промените в Стратегическия план трябва да са в парламента
Назначения
Дамян Дамянов стана най-кратко пребиваващият зам. министър на земеделието
Зам. министър на земеделието
Джиков обещава бърза превеждане на помощта от 426 млн. лв.
Назначения
Фермерът Тодор Джиков е четвъртият зам. министър в земеделското министерство
Тома Белев получава назначение в МОСВ
Четвъртият зам. министър в земеделието е Стефан Бурджев
Назначение
Явор Гечев е третият заместник-министър в служебния кабинет на Бозуков
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини