Както всички градински култури, така и пиперът се нуждае от специално отношение. Ако не се спазват основните правила, в резултат на това реколтата е оскъдна, а плодовете остават дребни и деформирани. Понякога се появяват различни уродливи израстъци отвътре и отвън, прекомерно удебеляване или изтъняване на стените, както и съвсем неестествена за сорта форма на чушките.
От гледна точка на биологията чушката е фалшива гнездова ягода, състояща се от разраснал се плодник, върху който се формират семена и околоплодник – той е обект на нашето внимание и причина за отглеждането на пипер.
Причините за дребните и деформирани плодове могат да бъдат различни, но основните са:
– недостиг на хранителни вещества в почвата или неблагоприятни условия за усвояването им;
– недостиг на светлина и ниски температури по време на цъфтеж и формиране на плодовете;
– високи температури и ниска влажност на въздуха;
– нерегулярно поливане.
Недостигът на хранителни вещества винаги има негативно отражение и във всички фази от развитието на растенията. За нуждите на пипера от необходимите хранителни вещества можем да съдим и от вида му. Ако листата са набръчкани, това показва, че има недостиг на калий в почвата. Дребните листа показват недостиг на азот, а виолетовото оцветяване от долната страна на листата, че пиперът се нуждае от фосфор. Прекаляването с азот по време на цъфтеж и плододаване води до буен растеж и оскъдна реколта.
Ето как да решите проблемите с пипера и патладжана
При недостиг на калий се използва калиев сулфат (1 чаена лъжичка на 10 л вода) или комбинация от калиев сулфат и суперфосфат (по 1 чаена лъжичка на 10 л вода). При недостиг на азот по време на цъфтеж се внася карбамид – 25 г на 10 л вода.
Недостигът на хранителни вещества води до слаб цъфтеж, лошо опрашване, а съответно и неправилна форма на плодовете. С времето деформацията се проявява по-силно и околоплодникът става неравномерен – ту по-дебел, ту по-тънък, а семената остават недоразвити, но прекалено много или въобще не се формират. Когато семената не са нормални, тогава и плодовете нямат обичайния за съответния сорт вид.
Пиперът е топлолюбива и светлолюбива култура, която обича открити и слънчеви и проветриви места. Недостигът на слънчева светлина и ниските температури влияят негативно както върху цялостното развитие на растенията, така и върху формирането на плодовете. Те остават дребни и деформирани. Оптималните температури за отглеждане на пипер са 20-26 градуса по Целзий, но при отглеждане на открито е трудно да се поддържат подходящите условия, защото сме безсилни да предприемем нещо радикално срещу природата. При температури под 18 градуса опрашването е лошо и се формират плодове с неправилна форма. В такъв случай можем да използваме временни укрития за повишаване на температурата.
При продължително високи температури – над 30 градуса и сух въздух прашецът остава стерилен. Необходимо е да се осигурява “душ” за растенията, а по възможност и засенчване в горещите часове на деня, но не трябва да се допуска преовлажняване. При продължителна влажност качествено опрашване също няма да се получи, а съответно и качествени плодове.
Нерегулярното поливане е друга причина за дребните и деформирани плодове. Пресушаването на почвата спира развитието и води до деформация на плодовете. Необходимо е да се поддържа постоянна влажност, съобразена с метеорологичните условия. Преовлажняването води до загниване на кореновата система и влошаване на цялостното развитие, а понякога и до загуба на растения, както и до появата на болести. Мулчирането е добро решение за запазване на влагата.
При високораслите сортове пипер формирането на растенията е задължително. При високодобивните се наблюдават две вълни на плододаване, което изисква подхранване след прибиране на първата реколта.
