Фотосинтезата е биохимичен процес, при който под въздействието на слънчевата светлина въглеродният диоксид се фиксира в листата на растенията, като влиза в състава на различни органични съединения. Благодарение на този процес те живеят, растат, цъфтят и образуват плодове. В най-разпространения вариант участва вода, синтезират се въглехидрати и се освобождава кислород.
Фотосинтезата е жизненият процес на растенията и единствен в биосферата, свързан с акумулирането на слънчева енергия. В него се крие многостранното осъществяване на живота на Земята, защото фотосинтезиращите организми осигуряват тази важна връзка.
Колкото по-ефективна е фотосинтезата, толкова по-високи са добивите от градинските култури, за което важен фактор е светлината. Светлинният режим се състои от три компонента: ниво на осветеност, продължителност на светлата част на деня и спектрален състав на светлината. Дневната светлина е бяла, но всъщност включва седем цвята и всеки един от тях е свързан с различно количество енергия.
Доосветяването в затворени съоръжения е важен фактор за цъфтежа и плододаването на растенията. Изкуственото доосветяване е експериментално доказано и научно обосновано при отглеждане на различни култури. Оказва се, че светлината за растенията е не само източник на енергия, но също регулатор на растежа и развитието – фотоморфогенеза. Червеният спектър е отговорен за удължаването на стъблото, за неговия вертикален растеж. Синият спектър, напротив, препятства растежа по дължина, но допринася за неговото удебеляване и нарастване на листната маса.
Освен хлорофил, в растителните клетки се съдържа още един пигмент – фитохром. Той отговаря за ежедневния ритъм на живот, а също и за цъфтежа на растенията. За образуването му е отговорен червения спектър, а следователно, именно той стимулира образуването на цветове и формирането на плодове.
По-рано са смятали, че зелените лъчи са безполезни, но нови изследвания променят тази позиция. Факт е, че поради способността си за проникване, тези лъчи доставят енергия в по-дълбоките зони на листата, където нито червеното, нито синьото могат да достигнат.
Установено е, че производството на въглехидрати в зелените части на растенията се увеличава дори при липса на светлина, ако се увеличи съдържанието на въглероден диоксид във въздуха. Този въпрос с недостига на светлина става особено актуален през втората половина на сезона, когато светлата част на деня започва да намалява.
За да се увеличи съдържанието на въглероден диоксид във въздуха, в междуредията на затворените съоръжения се поставят палети, в които има късове сух лед – въглеродна киселина (Н2СО3). Тя е нестабилна и се разпада на въглероден диоксид и вода. Това може да се осъществи при индустриално отглеждане на зеленчукови култури, но за малката градина осигуряването на сух лед е недостъпно. За щастие, той може да бъде заменен с варовиково каменно брашно и оцетна киселина. Когато тези вещества влязат в контакт, отделя се значително количество въглероден диоксид, който е толкова важен за фотосинтезата.
В домашни условия добри резултати могат да се постигнат чрез ежедневно смесване на варовиково каменно или доломитово брашно с оцетна киселина. Използват се стъклени или порцеланови съдове, а съотношението на компонентите е следното: 20 мл 70%-на оцетна киселина се смесва с 50 г варовик. След прекратяване на отделянето на въглероден диоксид в утайката остава калциев ацетат с неразтворими примеси. Той не бива да се изхвърля, а да се добави към компоста, защото така ще обогати биомасата с леснодостъпни за растенията калциеви соли.
