В първата част от започнатата в Синор БГ тема за т. нар. зелени резитби през вегетацията бяха посочени причините за тяхното осъществяване и по-точно:
- подобряване на хигиената в дървесната корона и лозовите формировки;
- подобряване на микроклимата;
- оформяне на дърветата и лозите;
- регулиране на физиологични процеси в растителния организъм и др.
Резитба в трайните насаждения през вегетацията първа част тук!
Продължаваме с регулирането на физиологичните процеси чрез практикуването на т. нар. кършене на лозите. По същество това е премахването на върховете на леторастите заедно с 6 – 7 недоразвити листа. Към кършене стопаните прибягват при отглеждането на сортове с буен растеж на леторастите. Зашумяването на некършените лози влошава микроклимата в надземната част и пречи на физиологични процеси като узряване на леторастите и гроздето. При сортове като Червен мискет и др. кършенето е наложително, но не е практика при новозасадените и младите лози.
В насажденията с винените и десертните сортове лози кършенето става обикновено, когато леторастите са развили достатъчно листа и растежът вече е отслабнал. Обикновено това става през последното десетдневие на юли. След операцията леторастите трябва имат поне 14 листа при винените и 16 при десертните сортове. Развилите се от чеповете леторасти, които ще бъдат обект на следващата резитба, трябва за бъдат кършени на по-голяма височина. Възможно е да бъдат увити по най-горния тел без кършене. При лози със слаб и умерен растеж, високостъблени лози и асми кършене няма.
Лозите развиват леторасти и от летните пъпки по възлите на главния летораст. Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене. Когато лозите се развиват буйно, те дават много странични леторасти. Това води до засенчване на гроздовете и пречи на зреенето. В зашумената част микроклиматът е благоприятен за развитието на болести и неприятели. Това принуждава лозарите да извършат колтучене на лозите.
Колтученето има определени граници, които са съобразени със сортовите особености. На първо място е листната повърхност, където става фотосинтезата. В зависимост от сорта премахването на колтуците е пълно или частично. Например за сорта Болгар остават 3 - 4 листа при основата на колтука. При други сортове премахването на колтуците в основата на летораста става още преди цъфтежа.
В плододаващите овощни градини може да се наложи допълнително премахване на плодове, когато въпреки естественото юнско окапване на завръзите плододаващите клонки са претоварени. Клоните на преродилите дърветата, оставени без основна резитба в дворни места и малки непазарни градини, трябва да бъдат подпрени и по-рядко привързани, за да не се счупят.
В овощните разсадници, където са отглеждани подложките за присаждане, стъблата им трябва за бъдат почистени от израстъци, за бъде открито мястото на самата операция, т. нар. окулиране. Стъблата на дръвчетата, които са се развили след присаждането, също трябва да бъдат почистени от разклонения с цел оформяне на посадъчния материал за пазара през есента. Калемите, от които ще бъдат отделени пъпките за присаждане (спящи пъпки), трябва да бъдат добре узряли, незасегнати от вредители и чисти от зарази). Край
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
