На 5 юли Европейската комисия прие пакет от мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси като почвите, които ще ъдат внесени за обсъждане в Европейския парламент и Съвета на ЕС, в рамките на обикновената законодателна процедура, съобщи сайтът аг-прес.ес.
Законът за мониторинг на почвите има за цел да събира данни за тяхното здраве, като ги предоставя на фермери и всички бизнеси, свързани с амбицията на ЕС до 2050 г. значително да бъде повишена хранителната стойност на обработваемата земя. Законът регламентира устойчивото управление на почвената норма и предупреждава за възможни неприемливи рискове, дължащи се на замърсяване на почвата.
С този закон ще бъдат насърчени иновациите, като позволят безопасното използване на техническия прогрес в новите геномни техники, за да позволят разработването на устойчиви на климата култури и намаляване на употребата на химически пестициди, както и чрез осигуряване на по-устойчиви, висококачествени и разнообразни семена и репродуктивен материал за растения и гори.
Анализите показват, че 60 до 70% от почвите в ЕС към този момент са нездравословни. Близо милиард тона почва се отмиват всяка година поради ерозия, което означава, че останалият плодороден горен слой изчезва бързо. Разходите, свързани с деградацията на почвата, се оценяват на над 50 милиарда евро годишно.
Новите земеделски практики ще помогнат на фермерите и другите собственици на земя да прилагат най-подходящите методи за третиране и ще им помогне да увеличат плодородието на почвата и добивите, като същевременно минимизират потреблението на вода и хранителни вещества. В допълнение, тези данни ще подобрят разбирането ни за тенденциите за засушаване, задържане на вода и ерозия, укрепване на предотвратяването и управлението на бедствия. С укрепването на почвите безпорно ще се повишат и доходите на фермерите и собствениците на земи, които могат да бъдат възнаградени за въглеродно земеделие, да получават плащания за екосистемни услуги или за увеличаване на стойността на здравите почви и храната, произведена върху тях. Предложението не налага преки задължения на собствениците на земя и управителите на земя, включително земеделските производители.
С първото по рода си в ЕС законодателство за почвите се дава хармонизирана дефиниция за тяхното здраве, въвежда се всеобхватна и последователна рамка за мониторинг и насърчава устойчивото управление на почвата и възстановяването на замърсените терени. Предложението обединява под един покрив няколко източника на данни за почвата – за вземане на почвени проби от Рамковото проучване на земеползването и покритието на ЕС (LUCAS) със сателитни данни от Коперник и национални и частни данни. Крайната цел е да се постигнат здрави почви в ЕС до 2050 г., в съответствие с амбицията на ЕС за нулево замърсяване.
Държавите-членки сами ще определят положителните и отрицателни практики за управление на почвата. Ще представят и мерки за регенериране на деградиралите почви. Тези оценки ще дадат информация и за други политики на ЕС, като LULUCF, ОСП и управление на водите.
Предложението също така изисква от държавите-членки да се справят с неприемливите рискове за човешкото здраве и околната среда, дължащи се на замърсяване на почвата, като се ръководят от принципа „замърсителят плаща“. Държавите-членки ще трябва да идентифицират, проучат, оценят и почистят замърсените места.
По-устойчиви хранителни системи с нови геномни техники
Фермерите и животновъдите се нуждаят от достъп до най-модерните иновации. Новите технологии могат да помогнат за повишаване на устойчивостта както на селското стопанство, така и на залесените земи и да защитят реколтата от последиците от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и влошаването на околната среда. Новите геномни техники (NGT) са иновативни инструменти, които помагат за повишаване на устойчивостта и издръжливостта на нашата хранителна система. Те позволяват разработването на подобрени сортове растения, които са устойчиви на климата, устойчиви на вредители, които изискват по-малко торове и пестициди и могат да осигурят по-високи добиви, като спомагат за намаляване наполовина на употребата и риска от химически пестициди и намаляват зависимостта на ЕС от вноса на селскостопански продукти.
В повечето случаи тези нови техники водят до по-целенасочени, прецизни и по-бързи промени от конвенционалните техники, като същевременно отглеждат култура, която е същата като това, което би могло да се постигне с класически техники като селекция на семена и кръстосване.
В предложението на ЕК е записано, че в бъдеще:
Ще бъдат установени две категории растения, получени чрез NGT: NGT растения, сравними с естествено срещащи се или конвенционални растения, и NGT растения с по-сложни модификации;
И за двете категории растения ще се прилагат различни изисквания, за да достигнат до пазара, като се вземат предвид техните различни характеристики и рискови профили. За растенията от първа категория ще е нужно само уведомление от страна на земеделците. Растенията от втората категория ще преминат през по-широкия процес на ГМО- директивата;
Ще се дават стимули за насочване на развитието на растенията към по-голяма устойчивост;
Ще се гарантира прозрачност относно всички NGT растения на пазара на ЕС (напр. чрез етикетиране на семена);
Предлага се и стабилен мониторинг на икономическото, екологичното и социалното въздействие на продуктите на NGT.
По-устойчивите и разнообразни растителни и горски репродуктивни материали
Европейският сектор с поризовдството на семена е най-големият износител на световния пазар (държат 20% от световния пазар на семена, с приблизителна стойност от 7-10 милиарда евро и 7000 компании, предимно МСП). Важно е законодателството да е в крак с развитието на науката. Това предложение ще актуализира и опрости настоящите правила, някои от които са на повече от 50 години.
Предложената наредба за производството и търговията с растителни и горски репродуктивни материали ще повиши разнообразието и качеството на семена, резници и друг растителен репродуктивен материал (PRM). Те ще гарантират стабилни добиви чрез устойчиви на бъдещето сортове растения чрез тестове за устойчивост (напр. устойчивост на болести). Освен това семената ще бъдат по-добре адаптирани към натиска на изменението на климата и ще спомогнат за запазването на генетичното разнообразие на отглежданите култури и ще допринесат за гарантиране на продоволствената сигурност. Предложението ще намали бюрокрацията и ще увеличи ефективността и ефикасността на системите за регистрация и сертифициране.
Намаляване на отпадъците от храна и текстил
Близо 59 милиона тона храна (131 кг на жител) се губят всяка година в ЕС с приблизителна пазарна стойност от 132 милиарда евро. Повече от половината хранителни отпадъци (53%) се генерират от домакинствата, следвани от преработвателния и производствения сектор (20%). Борбата с хранителните отпадъци е тройна победа - спестява храна за консумация от човека и по този начин допринася за продоволствената сигурност. Той помага на компаниите и потребителите да спестят пари и намалява въздействието върху околната среда от производството и потреблението на храни.
За да се ускори напредъкът на ЕС, ЕК предлага до 2030 г. държавите-членки да намалят разхищаването на храни с 10% при преработката и производството и с 30% (на глава от населението) заедно при продажба на дребно и потребление (ресторанти, хранителни услуги и домакинства).
Текстилните отпадъци също натоварват ограничените природни ресурси. Около 78% от текстилните отпадъци не се събират разделно от потребителите и попадат в смесени битови отпадъци, предназначени за изгаряне или депониране. Повече информация за днешното предложение е в специално съобщение за пресата.
