Докладът „Състояние на почвите в Европа през 2024 г.“, представен вчера на Форума на заинтересованите страни на Обсерваторията на ЕС за почвите, оценява състоянието на деградацията на почвите в ЕС и други държави от Европейското икономическо пространство, включително Украйна, Турция и Западните Балкани. Докладът показва тревожно състояние и тенденции, като деградацията на почвите се е влошила значително през последните години, и подчертава необходимостта от незабавни действия за обръщане на тази тенденция.
Така например общата ерозия на почвата в ЕС се оценява на 1 милиард тона годишно. Понастоящем приблизително една четвърт (24 %) от почвите в ЕС са засегнати от водна ерозия, главно в обработваемите земи, като прогнозите сочат възможно увеличение от 13-25 % до 2050 г. Неустойчивата водна ерозия засяга около една трета (32 %) от земеделските земи. Механичното разбъркване на почвата, което е често срещана практика в селското стопанство, също може да доведе до деградация на почвата. Това явление, наречено почвена ерозия, може да окаже значително въздействие върху обработваемите полета. Друга форма на ерозия е ветровата ерозия от която е заплашена Добруджа.
Дисбалансът на хранителните вещества също се увеличава: понастоящем се смята, че той засяга 74 % от земеделските земи. Тези промени в състава на почвата могат да имат отрицателни последици. Например излишъкът на азот се увеличава и може да бъде вреден за човешкото здраве, културите, екосистемите и климата. Същевременно органичният въглерод в почвата, който е от съществено значение за поддържането на почвата в добро състояние, намалява в земеделските райони. По приблизителни оценки 70 милиона тона от този органичен въглерод са били загубени от минералните почви на обработваемите земи в ЕС и Обединеното кралство между 2009 и 2018 г.
Деградацията на торфищата също е обезпокоителна. Тези влажни зони са важни въглеродни резервоари: те поглъщат парниковите газове от атмосферата и ги съхраняват, като допринасят за смекчаване на изменението на климата. Когато се влошават, торфищата могат да освободят тези газове обратно в атмосферата. В ЕС отводняването на торфищата е причина за около 5 % от общите емисии на парникови газове. Понастоящем се смята, че 50 % от торфищата в ЕС са деградирали, като много от тях са непоправимо увредени.
Извън ЕС положението е също толкова тежко - особено в Украйна, където военните дейности са довели до сериозно унищожаване на почвата. Над 10 милиона от 60-те милиона хектара земя в Украйна се оценяват като деградирали заради войната. Възстановяването на тези щети може да отнеме десетилетия или дори векове. В Турция около 1,5 млн. хектара земя имат проблеми със солеността, което може да повлияе както на селскостопанската производителност, така и на здравето на екосистемите. Западните Балкани съобщават за над 100 идентифицирани замърсени или потенциално замърсени места вследствие на минни и промишлени дейности, въпреки че истинската степен на замърсяване на почвите в тези райони остава неизвестна.
Значението на мониторинга на почвите и новото законодателство
Докладът „Състояние на почвите в Европа“ е резултат от сътрудничеството между Съвместния изследователски център и Европейската агенция за околна среда. В него се излагат мащабите на проблема, пред който е изправена Европа днес, но също така се цели укрепване и изграждане на капацитет сред общността на изследователите на почвите, като същевременно се повишава ангажираността на ползвателите на почви и обществото.
Обсерваторията на ЕС за почвите (EUSO) вече е положила основите на по-добър мониторинг на почвите, като използва усъвършенствани инструменти за подобряване на качеството на данните за почвената ерозия, нивата на органичен въглерод в почвата и дисбаланса на хранителните вещества. Заедно с други сътрудничества и мрежи за мониторинг на почвите EUSO дава и по-ясна представа за това как селскостопанските практики и изменението на климата влияят върху почвите в Европа.
Като част от общата селскостопанска политика (ОСП) устойчивото използване на земеделските почви вече се подкрепя чрез стратегическите планове на ОСП във всички държави членки чрез комбинация от задължителни и доброволни мерки за земеделските стопани. За периода 2023-2027 г. 47 % от европейските земеделски земи (в сравнение с 15 % в миналото) ще получат подкрепа за действия, насочени към подобряване на почвите или избягване на деградацията им, включително чрез водна ерозия.
„Сделка за почвите в Европа“ е широкомащабна програма за финансиране на приложна научноизследователска и развойна дейност, която подкрепя стратегията на ЕС за почвите, предстоящия закон за мониторинг на почвите и ОСП. Мисията финансира действия за създаване на хармонизиран мониторинг на състоянието на почвите в ЕС; за разработване и насърчаване на приемането на устойчиви практики и технологии за управление на почвите с цел възстановяване на здравето на почвите; както и за предоставяне на съвети и обучение по въпросите на здравето на почвите на ръководителите и гражданите. Досега мисията е инвестирала 435 млн. евро и е създала първата от мрежа от 100 живи лаборатории с повече от 1000 места за изпитване в широк спектър от сектори на земеползване (селско стопанство, горско стопанство, промишленост, градско и регионално планиране) в цяла Европа. Понастоящем мисията обхваща 50 проекта, които допринасят за увеличаване и подобряване на знанията за състоянието на почвите в ЕС.
