На 5 юли ръководствата на 21 браншови организации от сферата на земеделието, животновъдството, хранително-вкусовата промишленост, представители на търговски структури, частно представени фермери и сдружения учредиха Българската агрохранителна камара. Идеята за нейното създаване беше обявена още преди година от академик Атанас Атанасов и бизнесмена от месопреработвателния бранш Кирил Вътев (сега министър на земеделието и храните), с цел да се постигне обединение на бизнеса по цялата верига в производство на храни – от полето през преработвателите до реализацията на готовата продукция към потребителите, така че реалните производители ефективно да могат да защиват своите интереси.
За председател на новата камара вчера беше избран Венцислав Върбанов - бивш министър на земеделието (в периода 1997 - 1999 г.) и доскорошен председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
За читателите на Синор.бг Върбанов представи приоритетите и първите задачи, за чието решение членовете на новата камара ще работят.
Г-н Върбанов, може ли да представите основните учредители и целите на новото браншово обединение?
Идеята на това обединение е в него да участват активно бизнесмени по цялата хранителна верига, така че да обхванем целия процес от създаването на суровините, където са земеделските производители и животновъдите, до преработката на селскостопанската продукция и нейната реализация. В нашата камара членуват редица големи производители на зърно, които не са членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите (учредител на наскоро създадената Българска аграрна камара). От браншовите организации, които се присъединиха към нас, освен председателстваната от мен Асоциация на земеделските производители в България, участват много съюзи и организации на овощарите, зеленчукопроизводителите и лозарите, както и самостоятелни земеделски проиизводители от сектора на плодовете и зеленчуците. В агрохранителната камара членуват също двете свиневъдни организации, двете птицевъдни асоциации, организацията на говедовъдите, Обединени български животновъди, асоциации на млеко- и месопреработвателите, на консервните фабрики, хлебопроизводители, винопроизводители, производители на безалкохолни напитки, търговци и много др.
Като ново обединение какви ще бъдат първите ви предложения към изпълнителна власт?
Все още камарата не е структурирала дейността си, това ще стане, след като минат процедурите по регистрацията. Тогава ще изберем изпълнителен директор и останалите членове от ръководството.
Една от първите ни задача е да се ускори работата по Кампанията за директните плащания, защото всички знаем какво наследство беше оставено - със закъснение в наредбите и какво ли още не. Дори не съм си представял, че нашата администрация може да стигне до положението тази кампания да се проточи почти до края на юли. Знаем, че сегашният екип на Министерството на земеделието и храните работи усърдно за преодоляване на този проблем, но сме длъжни да следим процеса плътно, защото браншът много пъти е бил залъгван с напразни обещания.
Земеделският министър Кирил Вътев и заместничката му Таня Георгиева му обещаха, че няма да има проблем с Кампанията. Откъде идват притесненията Ви?
Да, приемът на заявления беше удължен до 21 юли, но силното ни притеснение идва оттам, че голяма част от колегите не са затворили заявленията си за подпомагане. Наистина в някои региони ще са нужни големи усилия на общинските служби, за да се справят. Що се отнася до диалога със сегашния земеделски министър Кирил Вътев, всички представители на сектора го приемаме като един от нас. И това, че той беше предпочетен за министър като експерт пред други, чисто политически фигури, за нас това означава признание за целия агросектор.
Нашата камара има готовност да работи в синхрон с изпълнителната власт, но, ако случайно видим грешки в това управление, със сигурност ще бъдем и коректив. Няма да спестим проблемите, ще бъдем критични – и то съвсем добронамерено. В крайна сметка, всички ние – и изпълнителна власт , и бизнесът, искаме да работим за възстановяване на онези подсектори от българското земеделие, които са най-силно ударени от кризите през последните години.
По отношение на Стратегичския план имате ли вече контретни предложения за промени?
Членовете на всички организации и на отделните физически лица вече са готови с редица предложения, които ще обединим. Това ще стане на заседание на Управителния съвет, така че искането да бъде комплексно и се отнася за цялата агрохранителна верига. Целта на нашата камара е решенията, които предлагаме, да са цялостни, добре обмислени и да обхващат интересите на всички участници по веригата от полето до масата. Когато бъдем готови, ще обявим и предложенията си по стратегическия план в контретика.
Имате ли спешни законодателни предложения за решаване на определени проблеми?
Земеделската общност и целият бизнес при храните отдавна очаквахме политиците да приемат Закон за браншовите организации, което не се случи. Самият аз професионално от десетилетия се занимавам със селско стопанство и наистина таях надежди, че взаимоотношенията по агрохранителната верига най-после ще бъдат регламентирани. Знаете, че радетели на идеята за създаването на тази камара още преди година бяха академик Атанас Атанасов (който беше избран за почетен председател на етичната комисия към новоучредената камара) и собственикът на месопреработвателното предприятие „Тандем” Кирил Вътев. Тогава те „събудиха” браншовете да осъществят тази дълго лелеяна идея за обединение, а не за противопоставяне.
Днес, животът принуди всички нас, които влязохме в Българската агрохранителна камара, сами да вземем решението за това обединение. И което е по-важно, желание за участие в нашата камара вече проявиха редица необхванати от други структури фермери и фирми. Целта е със съвместни усилия да постигнем по-добри резултати в диалога с политиците и изпълнителната власт, защото досега ясно нидяхме как администрацията често не работи в интерес на бизнеса.
Като камара ще кандидатствате ли за членство в европейската конфедерация на земеделските браншови организации „Копа – Коджека”?
Други неотложни задачи стоят за разрешаване, защото като аграрен бизнес първо трябва да си подредим вътре къщичката и тогава да мислим за представителство в европейски структури. При положение, че страната ни вече е представена от други две земеделски организации, а ние сега тепърва ще се конструираме като камара, на този етап не виждам смисъл от нашето присъединяване в конфедерацията. Още повече, че членският внос е доста висок (ред. бел. 190 хил. евро годишно) и няма кой да ни даде пари за подобно участие.
Вчера ние се обединихме именно с тази цел – и производители, и преработватели да си говорим, да постигаме и да решаваме заедно проблемите в този сложен сектор. В същото време страната ни е добре представена във всички европейски структури, затова и нашата камара ще подържа непрекъснат контакт с българските представители - чрез тях бихме могли да се информираме и да изразяваме исканията си по различни актуални теми. Ще припомня също, че нашата асоциация АЗПБ от 15 години участваше като наблюдател в „Копа - Коджека” и нашите взаимоотношения с тях са много добри. Но в момента членството там не ни е приоритет. Може би, на по-късен етап, ще вземем решение за подобно членство.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
