Преговорите между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната”-„Демократична България” за съставяне на редовен експертен кабинет, който да бъде представен за гласуване от парламента, са на финалната права. Само преди час, попитан в парламента, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изрази очакване, че много скоро преговарящите страни ще се договорят.
Малко преди съставът официално да бъде обявен, колеги от „Дневник”.бг и други електронни медии разпростаниха списъка с имената на бъдещите министри, позовавайки се на достоверни източници. Според досега изнесените данни, при ротацията на министър-председателите първите 9 месеца кабинетът ще се оглавява от Николай Денков от "Продължаваме промяната - Демократична България", а Мария Габриел от ГЕРБ-СДС ще бъде вицепремиер и министър на външните работи. След Габриел ще поеме премиерското място.
Добрата новина за аграрния сектор е, че постът министър на земеделието ще бъде поверен на бизнесмен с 30-годишен опит в хранително-вкусовата промишленост и животновъдството и дълбоко свързан с проблемите на сектора от 1993 г. досега – Кирил Вътев. Името на собственика на месопреработвателното предприятие „Тандем” е добре познато на цялата земеделска общност. От 2000-та година досега той е бил свидетел на силния политически отпор от всички правителства срещу създаването на Българска аграрна камара. Неслучайно преди година, заедно с академик Атанас Атанасов той се обърна към всички браншови организации в селското стопанство и преработвателата промишленост с идеята за създаване на Българска аграрна камара. Затова и браншът може да очаква от новия министър само позитивно отношение към идеята за обединяване на сектора.
През годините Вътев е бил инициатор и на редица ценни идеи за развитието на сектора, които обаче бяха подминавани от управляващите. И за да не сме голословни, ще публикуваме част от интервю, което Кирил Вътев даде през 2009 г. пред Екатерина Стоилова (по това време журналист в Дневник.бг). На въпроса защо въпреки добрите условия за развитие на екологично чиста продукция инвестициите в България са символични, мениджърът отговори следното:
- Ако трябва да отговоря с една дума, причината е в нормативната уредба. Няма по-подходяща европейска държава от България, която да разполага с толкова перфектни условия за отглеждане на чиста селскостопанска продукция и да няма възможност да се възползва от тези предимства. Не че липсва интерес от фермери и по-големи инвеститори към този вид земеделие, проблемът е в разпокъсаността на земеделската земя. Известно е, че процедурите за сертифициране изискват продукцията да се отглежда върху необработвана с изкуствени торове и пестициди земеделска земя, каквато съществува в почти всички планински и полупланински региони. Точно тук обаче изниква и основният проблем с разпокъсаността на земята, която много трудно може да се изкупи или наеме от собствениците и да се инвестира дългосрочно, за да се изпълнят критериите за биопроизводството. За последните три години все пак се постигна напредък и вече има доста големи масиви, които са сертифицирани. В този смисъл е назрял моментът за национална стратегия, която да ускори инвестициите в този тип производство.
На последното заседание на агробизнес съвета към министъра на земеделието, който се проведе в средата на месеца, от представителите на бизнеса беше поискано становище по проект за стратегия за развитието на селското стопанство до 2013 г. Личният ми опит в областта на биоживотновъдството показа, че големият проблем е голямата раздробеност на земеделските имоти.
Затова предложих чрез промени в нормативната уредба да се въведе възможността като биозони да бъдат сертифицирани цели населени места вместо отделни парцели, като сега. Целта е чрез стимули биоземеделието да се развива в планинските и полупланинските райони, а конвенционалното земеделие да остане в равнинните места, където има условия и за уедряване на земята. Така ще се избегнат сегашните проблеми със задължителната граница между биокултурите, които се отглеждат в съседство с обикновените ферми, използващи изкуствени торове и препарати, типично за конвенционалното земеделие.
Нарочно публикуваме част от това интервю, взето преди 14 години, което звучи изключително съвременно. И когато човек с визия за бъдещето като Кирил Вътев, който познава отвътре и проблемите в сектора, застане начело на агарното министерство, е редно да му се дадат нужните 100 дни. Защото в следващите месеци секторът ще се управлява от бизнесмен, доказал се, че работи в името на обединението на един бранш, който произвежда 5% от брутната добавена стойност на икономиката на страната.
Ето и имената на останалите министри в очаквания редовен кабинет, по някои от кандидатурите за които все още се преговаря.
Очаква се постът министър на финансите да бъде поверен на Асен Василев. Министерството на вътрешните работи се очаква да се ръководи от Калин Стоянов. За министър на отбраната е предложен Тодор Тагарев, който беше служебен министър на отбраната през 2013 година в кабинета на Марин Райков. Министър на енергетиката се очаква да бъде Румен Радев. Към момента той е зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Сегашният зам. министър на правосъдието Емил Дечев е предложението на ПП за министър на правосъдието.
Вместо Даниел Лорер за министър на иновациите и растежа е предложена Милена Стойчева. Тя беше номинация за същия пост и в проектокабинета на проф. Николай Габровски през декември 2022 година.
За министър на икономиката и индустрията е предложен сегашният изпълнителен директор на Българската агенция по инвестиции Богдан Богданов.
Юлиан Попов - министър на околната среда и водите.
Андрей Цеков - министър на регионалното развитие и благоустройството.
Проф. Галин Цоков е предложен за министър на образованието и науката.
Кръстю Кръстев - министър на културата.
Иванка Шалапатова - министър на труда и социалната политика.
Георги Гвоздейков - министър на транспорта и съобщенията.
Проф. Христо Хинков - министър на здравеопазването.
Зарица Димкова - министър на туризма.
Александър Йоловски - министър на електронното управление.
Димитър Илиев - министър на младежта и спорта.
