Освен отглеждането на селскостопански животни, охлюви и калифорнийски червеи от 2023 година в подпомагането по интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ се включат също жаби и насекоми. Това гласят новите промени в Наредба 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, по която ще върви обсъждане до 15 юни тази година.
От 2017 г. в Европа се наблюдава значителен ръст в промишленото отглеждане на насекоми (скакалци, щурци, домашна муха и черната муха – войник и др.). Индустрията е определяна като „устойчива“ форма на земеделие, при която инсталациите за насекоми имат много по-малък отпечатък върху околната среда в сравнение с други системи за отглеждане на животни. Седемдесет и една компании вече отглеждат насекоми за храна на хората, а много други ги използват за производство на храна за животни, фармацевтични продукти и хранителни добавки. Затова и с поправките в наредбата подробно са разписани изискванията към този бизнес.
Други корекции предвиждат промени и в субсидирането на едри преживни животни, отглеждани на свободна подова площ, не по-малка от 15% над задължителния стандарт за тях. В сега действащата наредба са регламентирани параметри в диапазон за използваема площ за някои от категориите говеда и биволи и от категориите овце и кози, което обаче е затруднявало определянето на задължителния стандарт, над който да може да се изчисли свободната подова площ от поне 15% за определени видове и категории животни, четем в мотивите. Допълнително за мъжки говеда и биволи на възраст над 24 месеца и биволи от 6 до 24 месеца липсват норми за жизнената среда, отнасящи се до подовата площ.
Затова с предложените поправки се посочват минимални параметри за настаняване на едно животно, като по този начин същите се фиксират, за да могат да се използват за задължителен стандарт, над който да се изчисли свободната подова площ от поне 15%, която да се приложи по интервенция „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“. Фермерите трябва да знаят, че за поетите ангажименти за надхвърляне на базовите изисквания те ще получат финансово подпомагане, се посочва в мотивите към наредбата.
Промените са свързани с изискванията за площ при групово отглеждане на телета, за хранене на телета поне два пъти на ден и за отглеждане на телета до 15 дни, както и задължения на компетентния орган към Европейската комисия, свързани с контрола по хуманно отношение при телетата.
При изготвянето на проекта на наредбата в Министерството на земеделието са постъпили и мотивирани предложения от браншови организации на птицевъдния и свиневъден сектор за промяна на вече въведени изисквания. В тази връзка в проекта на Наредба е предвидено увеличаване на отстоянията при изграждане на нови животновъдни обекти за отглеждане на закрито на птици в индустриални ферми, както и премахване на изискването за обезопасяване на отворите за насекоми при отглеждане на свине. Вместо досегашните 200 м това отстояние ще бъде един километър, гласят промените.
Новият министър на земеделието - Кирил Вътев
По повод нарастващия интерес от страна на бизнеса към отглеждането на жаби с поправките в наредба 44 се създават правила, които да гарантират защита на животните и потребителите. Трябва да се отбележи, че жабите са животни от Регламента относно официалния контрол. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти предвижда въвеждането на изисквания за отглеждането на жаби, които не попадат в обхвата на забранените видове на територията на страната, съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Изискванията за минималната площ за отглеждане на говеда и биволи са разписани в приложение 2 към наредбата. Според теренът за едно животно трябва да бъде със следните параметри:
За крави, отглеждани и в обори, и на свободна паша, минималната площ за едно животно е изчисена на 6 квадратни метра; за биволици – 7 квадратни метра; за мъжки говеда и биволи над 24 месеца – 8 кв. м; за говеда и биволи на възраст от 6 до 24 месеца – 4 км. М;
За телета и малачета на възраст до 15 дни отглеждането в бокс е върху 1 кв. м. За телета и малачета до 6 месеца с живо тегло по-малко от 150 кг – 1,5 кв. м. Ако тежат от 150 кг до по-малко от 220 кг, площта за едно животно трябва да бъде поне 1,7 кв. м. За най-големите мачета над 220 кг минималната площ за едно теленце трябва да бъде 1,8 кв. м.
В наредбата са описани и минималните параметри за вътрешното разпределение на помещенията за отглеждане на едрите преживни животни, параметрите за хранене на едно животно и др.
В приложение 3 пък се дават параметрите за необходима използвана площ за едно животно от категориите овце и кози – тук имаме разлики в площта в оборите или отглеждането на открито.
За разплодници в затворени помещения минимално 2,2 кв. м за животно, на открито – 3 кв. м. При майки – овце и кози в обори – 1 кв. м, на открито - 1,5 кв. м. За агнета и ярета в обори - 0,4 км. М, на открито - 0,6 кв. м.
Женски шилета и козички за разплод – в обор 0,7 км. М, на открито -1,2 кв. м. Мъжки шилета и козлета за разплод - 1,1 кв. м в обори, на открито – 2 кв. м. Шилета за угояване - 0,6 в оборити и 1,5 кв. м – на открито. Бракувани овце - 0,9 кв. м на закрито и 1,5 – на полето.
В наредбата има и промени, които касаят отглеждането на телетата до 15-дневна възраст. Те задължително трябва да се захранват с говежда коластра в първите часове след раждането им, но не по-късно от шестия час. Трябва да се хранят четири пъти на ден в съдове, които ежедневно се почистват и дезинфекцират и да не се връзват.
При групово отглеждане на телета се осигурява свободна площ за теле:
1. с тегло до 150 kg – най-малко 1,5 m2;
2. с тегло от 150 до 220 kg – най-малко 1,7 m2;
3. с тегло над 220 kg – най-малко 1,8 m2.
Телетата се хранят поне два пъти на ден, като при групово отглеждане всяко теле от групата има достъп до храната по едно и също време.“
Всяка година в срок до края на месец август БАБХ изпраща до Европейската комисия доклад за предходната година относно направените проверки по спазване изискванията на тази наредба, заедно с анализ за установените несъответствия и план за действие за тяхното ограничаване.
