Според водещ германски аграрен аналитичен портал Agrarheute цените на зърнените храни в Евросъюза паднаха под себестойността и ситуацията става критична (Getreidepreise fallen unter die Kosten – Lage wird sehr kritisch). Германските експерти се позовават на анализа на френската компания Agritel профилирана в анализи и стратегии за развитие на земеделските и агроиндустриалните пазари, която е добре запозната със ситуацията в Европа и черноморския регион.
Експертите коментират, че след рязкото понижение през април цените на зърното продължиха да спадат и в началото на май и „вече са паднали под себестойността”.
Като основна причина за ценовия срив се посочва вноса от Украйна на фона на натрупаните големи запаси и ожесточената ценова конкуренция при износа. Цените на зърното започват търговията през май с ново понижение. Една от причините е, че все още е възможен транзита на украинско зърно през страните от Източна Европа. Другият фактор са големите запаси. През април цените на пшеницата и царевицата се понижиха средно с по 24 евро за тон. Според Agritel „Това означава, че цените за новата пазарна година са под производствените разходи на фермерите“. Фермери, търговци и анализатори сега все повече се концентрират върху новата реколта, но не трябва да подминаваме факта, че всички големи страни износителки все още имат значителни запаси от старата реколта и това оказва натиск върху цените.
Ян Хайнеке (Jan Heinecke) от Agravis Raiffeisen AG“, на тазгодишната конференция посветена на финансиране на земеделския отрасъл сподели, че „В момента все още има 10% до 20% от старата зърнена реколта във фермите” и е логично да се предполага, че тези количества трудно биха могли да се реализират на пазара. „Мелничарската промишленост е добре покрита. Износът напоследък наистина се засили, но не дотолкова, за да допринесе за значително разтоварване на пазара”, смята експертът.
На 10 май Agritel коментира „Много рязкото понижение на цените на зърното вчера, особено в контекста на оптимизъм за развитието на украинския износ и то независимо от резултата на преговорите за коридора. То в голям брой случаи ще създаде проблеми за много европейски производители, тъй като цените, предлагани за реколтата от 2023 г., са под производствените разходи”
На 10 май септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж (Euronext) на равнище EUR232,25/т в сравнение с EUR396,50/т през същия период 2022 г.
Практически във всички страни общественото мнение е на страната на местните производители. Най-активна подкрепа от политическия елит и от обикновените хора получават фермерите в засегнатите от агресивния украински дъмпингов износ държави – Полша, Унгария, Румъния и Словакия. Прави впечатление обаче, че в нашите медии често много критично към родните производители се изказват абсолютно неподготвени по темата зърнопроизводство и международната търговия със зърно експерти – артисти, очни хирурзи, химици и др. Гостите в нашите медийни студия често просто повтарят думите на украинските политици. Вицепрезидентът по икономическо образование на Киевското училище по икономика Олег Нивевски например е на мнение, че обикновените фермери не са много запознати с това как се формира цената. „Те виждат, че цената пада, че това е лошо за тях и веднага търсят причината. А „причината” се намира лесно, тя е много ясна – украинското зърно, защо да мислим за световните пазари и т.н..
В случая наистина е много важно да се запознаем със становището на авторитетните международни организации и специалисти, които са наясно с конюнктурата на международните зърнени пазари. Още в началото на юли 2022 г. Максимо Тореро (Maximo Torero) главен икономист и помощник генерален директор на отдела за икономическо и социално развитие към Организацията по прехрана и земеделие (FAO ) на ООН заяви, че със засилване на украинския износ „трябва да се внимава, защото това може да доведе до друг проблем – цените да паднат твърде много“. И тогава фермерите, които днес използват торове (скъпи поради цените на енергията), ще бъдат изправени пред значително предизвикателство. Така че един от начините е да преценим как най-добре да се справим с това зърно, което може да бъде изнесено (от Украйна), така че да можем да го използвате в бъдеще, а не веднага да го пуснете на пазара през тази година. В момента това не се изисква". Като един от вариантите той предложи да се използва украинското зърно за създаване на резерв, който може да се използва при спешни случаи. „Така че трябва да сме много внимателни, когато оценяваме потока от допълнителна пшеница“, предупреди Тореро.
Като пример за отговорното отношение към местните производители може да послужат САЩ.
Преди три години през май 2019 г. правителството на САЩ отпуска 16 млрд. долара на фермерите, пострадали от търговската война Помощта е "бързо действие за поправяне на неправдите, сполетели през годините" американските фермери, каза президентът Доналд Тръмп. Стойността на помощния пакет "отговаря на оценките за очакваното въздействие от неоправданите ответни мита върху американските селскостопански стоки и други изкривявания в търговията", коментира Министерството на земеделието на САЩ (USDA ) тогава. Една година по-късно американският президент вече говори за помощ от 23,5 млрд. долара и коментира в Туитър „Наредих на министъра да се ускори помощта на нашите фермери, особено на по-малките фермери, които страдат в момента. Очаквам министър Пърдю да използва всички средства и органи, с които разполага, за да се увери, че нашите хранителни доставки са стабилни, силни и безопасни…”
София, 10 май 2023 г.
